На 4 ноември 1922 г. британският археолог Хауърд Картър открива гробницата на фараона Тутанкамон в Долината на царете в Египет. Тутанкамон се възкачва на престола едва на осем години и умира на деветнадесет. Причините за смъртта му се свързват с силен удар по тила, а по-нови хипотези посочват гангрена на левия крак, усложнения от малария и рядко генетично заболяване.

Младият фараон не оставя ярка следа в управлението си, но откритието го превръща в една от най-известните фигури на Древен Египет. Гробницата му е уникална, защото до момента известните царски погребения, а и много други, са били разграбени от иманяри. Популярността му се засилва и от легендата за „проклятие на фараона“, разпространена след смъртта на лорд Карнарвън, финансирал експедицията.

В Музея в Кайро са изложени над 1700 предмета от гробницата. Много други, с по-малка стойност, се пазят в складове. Две дълги зали и едно по-малко помещение събират многобройните експонати. Най-ценният артефакт е позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.

Съдбата на Хауърд Картър донякъде опровергава вярата в проклятието: той живее 17 години след откритието и умира от естествена смърт на 65 години. Въпреки това авантюристите предпочитат мистерията пред по-логичните обяснения, че загиналите археолози и сътрудници са станали жертва на местни вируси, зарази от храна и вода или ухапвания от насекоми. Благодарение на легендата и запазената си гробница Тутанкамон се превръща в най-известния днес фараон, макар царуването му да е кратко и далеч не от най-значимите в историята на Древен Египет.