Турската централна банка понижи основната си лихва с 1 процентен пункт до 36% след пет поредни заседания без промяна. Това е първият сигнал за подновено облекчаване на паричната политика, като институцията уточни, че следващите стъпки ще зависят от инфлацията и състоянието на икономиката. Лихвата по овърнайт кредитите беше намалена от 40% на 39%, а по овърнайт депозитите – от 35,5% на 34,5%. Решението съвпадна с пазарните очаквания.

Годишната инфлация през септември спадна до 29,7% и за първи път от края на 2021 г. слезе под 30%. Въпреки това дезинфлацията остава по-бавна от първоначалните цели. Средносрочната програма предвижда инфлация от 28,4% в края на 2026 г., 21% в края на 2027 г. и 13,5% в края на 2028 г., преди достигане на едноцифрено равнище през 2029 г.

Комитетът по паричната политика посочи, че последните данни и водещите индикатори потвърждават забавяне на базисната инфлация. Икономическата активност и ограниченото пренасяне на външните шокове към вътрешните цени показват отслабване на търсенето. Като основен риск банката определи високите цени на енергията заради продължаващото геополитическо напрежение, което може да окаже допълнителен натиск върху инфлацията чрез разходите, активността и инфлационните очаквания.

Финансовият министър Мехмет Шимшек заяви, че правителството няма да се откаже от програмата за намаляване на инфлацията по време на изборния период. "Борбата с разходите за живот е най-големият ни приоритет. Няма да се откажем от дезинфлацията по време на изборния период", каза той. Шимшек определи продължаването на дезинфлацията като най-важен фактор за изборните резултати и призна, че процесът не се развива с желаната скорост. Според него правителството трябва да запази строга икономическа политика, без да задълбочава натиска върху домакинствата и бизнеса.

Централната банка подчерта, че размерът и времето на бъдещите промени ще се определят заседание по заседание. Тя добави, че при значително и трайно влошаване на инфлационните перспективи паричната политика отново може да бъде затегната. Следващият тест ще бъдат новите данни за цените и ефектът от по-ниската лихва върху търсенето, валутата и инфлационните очаквания.