Американският натиск върху Украйна се засилва, но експертите не виждат как Вашингтон може да принуди Киев да капитулира. Сред спорните стъпки са отказът на Доналд Тръмп да наложи нови санкции на Москва, искането ударите по руски нефтени рафинерии да бъдат спрени, забавяния в разузнавателния обмен и проблеми със сателитния интернет за украинските военни. Тези действия се четат от мнозина като опит Киев да бъде поставен под натиск, но не и като гаранция за капитулация.

Германският дипломат Кристоф Хойсген критикува отношението на Тръмп към законопроекта срещу Русия и изразява надежда за промяна във Вашингтон. Украинският американист Владимир Дубовик смята, че за пълноценен съюз между САЩ и Русия е рано, но задълбочаването на стратегическото партньорство с Москва е част от плановете на Тръмп. Според него Русия иска да използва Вашингтон за натиск върху Украйна, но Киев няма да се предаде. Хойсген също е убеден, че Украйна няма да капитулира.

Директорът на „Институт Кенан“ Майкъл Кимидж казва, че САЩ нямат „бутон“, с който да принудят Украйна да подпише неблагоприятно споразумение. Разузнавателните данни и системите „Пейтриът“ остават важни, но доставките се бавят. Влиянието на Вашингтон е намаляло, след като Тръмп отказа директни оръжейни доставки за Киев и премина към продажби през НАТО.

Контекстът е вътрешнополитически: на 3 ноември предстоят междинни избори, а Републиканската партия може да загуби мнозинство в Камарата на представителите и дори в Сената. Високите цени на горивата и инфлацията са сред причините. Тръмп се опитва да обвини Украйна за икономическите проблеми на САЩ, но това е невярно и едва ли ще има силен ефект. Сред поддръжниците на MAGA противниците на помощта за Украйна са малцинство, а американските избиратели или подкрепят Киев, или не се интересуват от войната.

След междинните избори влиянието на Тръмп ще намалява, очаква Кимидж, а съпротивата в Републиканската партия срещу последните му решения за Украйна и Русия ще расте. Зеленски определи „дизеловата сделка“ с Путин като проява на слабост; експертите допускат, че след вота Тръмп може да смекчи позицията си към Киев. Европейското влияние върху Тръмп е ограничено, но има прецеденти. Украйна е съветвана да продължи ударите по руски нефтопреработвателни заводи като коз в преговорите.

Обсъжда се и евентуална тристранна среща САЩ–Русия–Китай след междинните избори, инициирана от Путин, с теми ядрен контрол и условия за край на войната. Киев е против преговори без Украйна. Сравненията с „Ялта-2“ не издържат: среща на АТИС на 18–19 ноември би имала символично значение по ядрените въпроси, но не и решаваща роля за войната. Европа не е второстепенен играч, а европейските лидери са насърчавани да проведат собствена среща на високо равнище по Украйна.