Болката от политическата агония в САЩ по време на Тръмп и предателството към Украйна е почти непоносима. Съветът, който се дава, е да се диша дълбоко през стиснати зъби, когато е най-трудно. Хората трябва да се подготвят за всякакви грозни изпълнения на това тръмпоидно зло до изборите в САЩ.

Като всеки президент във втори мандат, Тръмп е практически свободен от съобразяване с обществото. На него не му пука нито за обществото, нито за страната. Той е безскрупулен, алчен, циничен и нагъл. Големият му проблем обаче е реалната възможност да загуби Сената и демократите да получат мнозинство. Тогава импийчмънтът става реалност.

Тръмп си знае старческото здравословно състояние, напомняно от регулярно сменяните памперси. Той не мисли дългосрочно. Това е страшният проблем геронтозаври да управляват света – тях не ги интересува какво ще бъде след 10 години. Тръмп мисли главно за още две години, в които да казва: Държавата – това съм Аз. След мен и потоп. През тези години ще начесва егото си и ще натрупа още 12-15 милиарда долара минимум.

Затова трябва да се диша дълбоко през стиснати зъби до междинните избори в Съединените американски Титаник, който вече се е натресъл право в айсберга Тръмп. Тези избори са сингулярна или поне бифуркационна точка. След тях или ще има повече от същата тръмпанарска проклетия, или по-малко от нея, но поне с мъничка надежда за нещо по-добро.

Приятел, българин в САЩ, предупреждава да не се надяваме много: САЩ вече са блато, от мехурите на което се носи зловонието на Тръмп. Американците са проблемът. Те са болестта, а Тръмп е нейната фатална метастаза. Авторът отговаря, че не се надява много, надеждата му е малка. Но и малката надежда е все пак Надежда и затова като първа глупачка умира последна.