Доналд Тръмп наложи правило, според което цените на лекарствата в САЩ трябва да се определят по режима на най-облагодетелстваната нация – тоест спрямо най-ниските стойности на същите медикаменти в други развити държави. Очакванията са тази политика да донесе на американската система икономии от 11,6 млрд. долара годишно при закупени от болници и аптеки лекарства, а при по-широко приложение сумата може да достигне 46,5 млрд. долара.

Реалният ефект обаче вероятно ще бъде по-малък. Седемнадесет фармацевтични компании са сключили поверителни споразумения с американската администрация, които ги освобождават от правилата. Това може да намали очакваните спестявания със 71%.

За Европа решението създава сериозни рискове. Пациентите може да бъдат принудени да чакат по-дълго за достъп до някои нови медикаменти. Анализ на 195 патентовани лекарства, които на американския пазар струват общо 87,9 млрд. долара годишно, показва, че при три четвърти от тях компаниите биха загубили от по-ниските цени в САЩ повече, отколкото печелят от продажбите в държавите, чиито цени се използват за сравнение.

Затова производителите може да решат да отложат пускането на някои лекарства в страни като Германия и Франция, за да избегнат риска тези ниски цени да станат ориентир и за американския пазар. Така пациентите в Европа може да останат без достъп до лечение, което е одобрено, действащо и необходимо.

От пациентска организация предупреждават, че за човек със сериозно или прогресиращо заболяване допълнителното чакане може да има реално въздействие върху здравето и качеството на живот.

Проблемът вече е факт. През март беше съобщено, че пускането на лекарства в ЕС е спаднало с около 35% спрямо предходните 10 месеца, тоест след заповедта на Тръмп. Месец по-рано медикамент за лечение на особено тежки случаи на висок холестерол беше изтеглен от пазара. Връзката не е официално потвърдена, но тенденцията се забелязва.

Според Александър Нац, ръководител на лобито на биотехнологичните предприемачи, дори в по-големи страни като Германия има компании, които преосмислят дали и кога да пуснат продукти на пазара. По думите му, за да се справят с проблема, европейските страни трябва да помислят колко са готови да похарчат за здравеопазване.

Опасността не се ограничава само до Европа. Авторите на изследването посочват и Япония, и Австралия като евентуални потърпевши. Като изход те виждат използването на каталожните цени – стойността на продукта, посочена от производителя, преди отстъпките.

Друг механизъм е ново правило в европейския фармацевтичен сектор: ако производител не пусне на пазара ново лекарство, поискано от дадена държава, в рамките на три години, той губи монополните си права за две. В момента Европейската комисия проучва състоянието на пазара. На този етап обаче е почти невъзможно да се заключи дали забавянията са пряко свързани с ценовата политика на САЩ.