Вашингтон разширява фронта: Куба, Фолклендите и китайското влияние
Доналд Тръмп заяви на митинг във Форт Майърс, Флорида, че САЩ първо ще приключат с Иран, а след това ще се заемат с Куба. По думите му Хавана иска споразумение със САЩ, а държавният секретар Марко Рубио ще бъде изпратен да довърши сделката. Тръмп не даде срокове или подробности за евентуални дипломатически, икономически или военни действия.
Британският премиер Анди Бърнам обсъди с Тръмп напрежението около Фолклендските острови и петролните проекти в района. Бърнам каза, че е изложил директно британската позиция и че Лондон ще защитава правото на жителите на архипелага на самоопределение и да останат под британски суверенитет. Разговорът е на фона на подновените претенции на Аржентина към островите, които Буенос Айрес нарича Малвински. Аржентинският президент Хавиер Милей заяви, че ще предприеме действия срещу компании, свързани с проучването на нефт край архипелага, включително „Навитас Петролиъм“ по проекта „Сий Лайън“ северно от островите.
Тръмп настоява Великобритания да разшири добива на нефт и газ в Северно море. Въпросът е част от по-широки различия между Вашингтон и Лондон по енергетика, климатична политика и британската позиция по конфликта с Иран. САЩ също преразглеждат досегашната си позиция по спора за Фолклендите.
Пентагонът определи финансираните от Китай институти „Конфуций“ в американски университети като заплаха за националната сигурност. Решението беше обявено от министъра на отбраната Пийт Хегсет на 23 октомври. Институтите са създадени за преподаване на китайски език и култура, но американските власти от години твърдят, че чрез тях Пекин упражнява влияние върху академичната среда. Критиките са свързани с финансирането, подбора на преподаватели и опасения, че чувствителни теми, включително човешките права и политиката на Китайската комунистическа партия, могат да бъдат представяни едностранчиво. Решението идва след законови ограничения върху федералното финансиране за университети, които поддържат институти „Конфуций“. Повече от 60 процента от анкетираните висши училища са посочили, че рискът от загуба на федерални средства е изиграл съществена роля за закриването на техните институти.