Администрацията на САЩ се опитва да възобнови дипломатическия канал със Северна Корея, но начинът, по който го прави, предизвиква сериозни тревоги сред традиционните американски съюзници в Азия. Основният повод е решението на президента Доналд Тръмп значително да намали мащаба на съвместните военни учения с Южна Корея. Той го обоснова с високата цена на ученията, с нежеланието на Сеул да участва в американските военни действия срещу Иран и с твърдението, че страната има "много добри отношения" с Ким Чен-ун.

Този ход има не само военно, но и политическо значение. Съвместните учения са ключова част от подготовката за отблъскване на евентуална севернокорейска атака и от системата за възпиране на Пхенян. Анализатори отбелязват, че решението създава прецедент – способността на съюзниците да бъде използвана от Вашингтон като инструмент в преговори.

За Южна Корея ситуацията е особено сложна. Президентът И Дже-мьон отдавна иска намаляване на напрежението и подновяване на диалога с Пхенян, но в същото време не иска отслабването на американския ангажимент да бъде възприето като намаляване на защитата. Той дори поднови призивите за по-голяма самостоятелност на южнокорейската отбрана. В страната има висока обществена подкрепа за придобиване на собствено ядрено оръжие, а действията на Тръмп може да засилят тези настроения – парадоксално, опитите му да намали американските разходи могат да насърчат съюзниците да търсят самостоятелни средства за възпиране.

Северна Корея от своя страна не е дала ясен знак, че е готова за преговори. Сестрата на Ким Чен-ун заяви, че ограничаването на ученията не променя оценката на Пхенян, но остави вратата отворена за бъдещи разговори при по-съществени отстъпки. Само дни след съобщението на Тръмп Северна Корея изстреля около десет балистични ракети с малък обсег, което показва, че жестът не се смята за достатъчно значим.

Най-силно е безпокойството в Япония. Токио се намира в обсега на севернокорейските ракети и гледа на американското военно възпиране като на ключов фактор за своята сигурност. Въпросът е и за надеждността на САЩ като цяло: ако Вашингтон е готов да промени военното си поведение заради личните отношения на Тръмп с Ким, защо да не стори същото с Япония? Тревогата се засилва и от предстоящите трудни преговори за разходите по поддръжката на американските сили.

Тайван също следи внимателно развитието. Островът разчита на американската военна подкрепа срещу Китай, но администрацията на Тръмп бави одобрението на пакет оръжейни продажби за около 14 милиарда долара. Азиатските партньори се опасяват, че Вашингтон може да постави собствените си двустранни сделки и личните си отношения с чужди лидери над интересите на съюзниците си.

Всичко това поражда по-дълбок въпрос за бъдещето на американското лидерство в Азия. Ако съюзниците престанат да вярват, че САЩ ги третират като партньори, а не като разменна монета в личната дипломация на президента, последиците могат да бъдат сериозни – от ускоряване на превъоръжаването на Япония и Южна Корея до отслабване на доверието в американските гаранции в региона.