Тръмп свива военните учения със Сеул и отправя сигнал към Пхенян
Американският президент Доналд Тръмп предизвика сериозно напрежение в отношенията със съюзника си Южна Корея, като разпореди значително намаляване на мащаба на съвместните военни учения „Щит на свободата Улчи“. Той обоснова решението си с „много добрите отношения“ със севернокорейския лидер Ким Чен-ун и определи маневрите като „неуместни и враждебни“ спрямо Северна Корея, която според него не представлява заплаха и проявява уважение.
Ходът на Тръмп, обявен чрез публикация в социалната му мрежа, разтърси южнокорейските власти и засили опасенията в Сеул относно надеждността на най-важния ѝ отбранителен партньор. Ученията, които се провеждат от 1976 г., са крайъгълен камък на усилията за поддържане на бойна готовност срещу Северна Корея. Тазгодишната 11-дневна програма включва 14 учения, сред които атаки с дронове, заглушаване на GPS системи, електронна и кибервойна.
Анализатори предупреждават, че решението повдига неудобни въпроси за готовността на съюзническите армии. Някои експерти отбелязват, че изказванията на Тръмп звучат като повторение на позицията на Пхенян. Той също така свърза решението си с отказа на Сеул да подкрепи военни действия срещу Иран.
Това не е първият подобен случай – още през 2018 г. Тръмп отмени учението след първата си среща с Ким. Сега анализатори допускат, че при нова среща той би могъл да отмени всички учения или дори да намали числеността на американските сили в Южна Корея без консултация със Сеул.
Северна Корея, от своя страна, засили военните си връзки с Русия, подкрепяйки кампанията в Украйна с артилерийски снаряди и балистични ракети. Над 14 000 севернокорейски войници са се сражавали в Курска област, а се очаква още 30 000 да бъдат изпратени. Русия и Северна Корея скоро ще свържат първият пътен мост над река Тумен, който вероятно ще служи като военен логистичен коридор.
В същото време икономическите отношения между Вашингтон и Сеул се изостриха – Тръмп е разочарован, че Южна Корея бави инвестиционни проекти на стойност 350 милиарда долара, договорени срещу намаляване на митата.