Американският президент Доналд Тръмп предизвика политически трус по време на визитата си в Ирландия, след като публично подкрепи идеята Северна Ирландия и Република Ирландия да бъдат обединени. Изказването му дойде след срещата с ирландския премиер Михол Мартин в Дъблин и беше рязко отклонение от обичайно предпазливата позиция на американските президенти по този чувствителен въпрос.

Тръмп заяви пред журналисти, че не иска да създава проблеми, но би искал да види острова обединен. Той прогнозира, че това „в крайна сметка ще се случи“, и определи подобно развитие като „фантастично нещо“. По-късно повтори, че според него обединението би било положително.

Думите му предизвикаха бърза реакция във Великобритания и Северна Ирландия. От кабинета на британския премиер заявиха, че позицията на Лондон не се е променила. Само дни по-рано британският премиер посочи пред парламента, че не вижда доказателства за мнозинство в подкрепа на нов референдум и докато това не се промени, такъв няма да има.

Според Споразумението от Разпети петък от 1998 г. промяна в статута на Северна Ирландия може да стане само при съгласие на населението, а провеждането на т.нар. border poll се задейства по установената от споразумението и британското законодателство процедура. Лидерът на Демократическата юнионистка партия Гавин Робинсън също отхвърли прогнозата на Тръмп. Той подчерта, че конституционното бъдеще на Северна Ирландия ще бъде решено от хората там, а не от политически коментари във Вашингтон, Лондон или Дъблин.

Напрежение имаше и на срещата с ирландския президент Катрин Конъли в резиденцията Áras an Uachtaráin. След разговора Конъли съобщи, че е изложила пред американския президент силната позиция на много ирландци срещу нормализирането на войната и геноцида. В официалното ѝ изявление не е посочен конкретен конфликт. Позицията има значение заради сериозните различия между Дъблин и Вашингтон по някои въпроси на външната политика. Ирландия е сред най-критично настроените европейски държави към действията на Израел в Газа, а Конъли е изразявала критики и към американската политика по отношение на войната с Иран.

Икономическите отношения между САЩ и Ирландия също бяха сред основните теми в разговорите между Тръмп и Мартин. Американският президент отново насочи вниманието към големия брой американски фармацевтични и технологични компании, които имат значително присъствие в Ирландия. „Взехте всичките ни медицински компании, трябва да си върнем няколко“, каза Тръмп. След това добави с характерния си тон: „Вие ни ограбихте, но няма проблем“, като веднага подчерта, че отношенията между двете държави остават отлични. Американските компании имат изключително голямо значение за ирландската икономика, особено във фармацевтичния и технологичния сектор. Предприятия с американска собственост осигуряват работа на около 10% от заетите в страната.

Докато Тръмп провеждаше срещите си, в ирландската столица се състоя голяма демонстрация срещу посещението му. Хиляди хора преминаха през центъра на Дъблин, като сред основните теми на протеста бяха войната в Газа, американската външна политика и действията на администрацията на Тръмп. Част от демонстрантите носеха палестински знамена и плакати с антивоенни послания. Проявата беше определена като един от най-големите антивоенни протести в Ирландия през последните години. Протести имаше и в графство Клеър, където се намира голф комплексът на семейство Тръмп.

След политическата програма в Дъблин американският президент отпътува към Дунбег, графство Клеър, където се намира Trump International Golf Links & Hotel Ireland. Там се провежда Irish Open, а Тръмп пристигна, за да наблюдава турнира. За посещението е организирана една от най-мащабните операции за сигурност в историята на Ирландия, като в Дъблин и Клеър са въведени специални мерки и ограничения. Планирано е Тръмп да остане в Ирландия и в неделя, когато трябва да присъства на финалния кръг на Irish Open и се очаква да връчи трофея на победителя.

Така първият ден от посещението, което трябваше да съчетае дипломатически срещи и голф, се превърна в значимо политическо събитие. Изказването на американския президент за обединена Ирландия засегна един от най-чувствителните въпроси в отношенията между Ирландия, Северна Ирландия и Великобритания и предизвика незабавна реакция от Лондон.