Президентът на САЩ Доналд Тръмп категорично отрече да е предлагал на Иран облекчаване на санкциите или освобождаване на замразени средства в замяна на отстъпки по ядрената програма. В публикация в социалната си мрежа той написа: „Това не е вярно. Не съм им предложил НИЩО“. Така той отхвърли твърдения, че Вашингтон е готов на подобни стъпки при „конкретен напредък“ от страна на Техеран.

Тръмп определя предотвратяването на иранска ядрена програма за военни цели като един от основните приоритети на Вашингтон. Иран отрича да се стреми към създаване на ядрено оръжие и настоява за правото си да развива ядрена програма за мирни цели.

Иранският президент Масуд Пезешкиан заяви в интервю, че страната му е готова да разговаря със САЩ както за ядрената си програма, така и по други спорни въпроси. Той обаче подчерта, че Техеран няма да приема натиск или принуда. „Иран не търси война, но ще се защитава срещу натиск, заплахи и нападения“, заяви Пезешкиан. Той повтори позицията на Техеран, че Иран не възнамерява да разработва ядрено оръжие.

Паралелно с това американски и ирански представители продължават отделни разговори чрез посредници в опит да бъде намерен изход от конфликта. Иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че спорът може да бъде решен единствено чрез дипломация.

В основата на последните дипломатически усилия остава иранското предложение за повторно отваряне на Ормузкия проток. Техеран представи план, предвиждащ седемдневен период до възстановяване на корабоплаването, при изпълнение на определени условия от американска страна. Тръмп заяви, че е отхвърлил предложението, като го определи като неприемливо. Иран обаче посочи, че все още очаква официалната американска позиция да бъде предадена чрез посредниците.

Разминаването между публичните позиции на двете страни показва, че въпреки продължаващите посреднически контакти основните въпроси остават нерешени. Вашингтон настоява за ангажименти от Техеран по ядрената програма, докато Иран поставя акцент върху прекратяването на военните действия, санкциите и ограниченията около Ормузкия проток.

Продължаващото напрежение оказва влияние и върху енергийните пазари. Цената на петрола отново се повиши на фона на несигурността около преговорите и бъдещето на корабоплаването през Ормузкия проток. Фючърсите на Brent достигнаха около 106,8 долара за барел, а американският WTI се търгуваше около 93,9 долара. Пазарите следят основно перспективите за дипломатическо споразумение и евентуалното възстановяване на нормалния трафик през стратегическия воден път.