Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че примирието между Вашингтон и Техеран, постигнато преди три седмици, вече не важи. Изявлението дойде след удари по кораби в Ормузкия проток, американски бомбардировки на ирански военни обекти и атаки срещу американска инфраструктура в региона. Тръмп заяви, че преговорите с Иран са „загуба на време”, но екипът му ще продължи да търси по-широка сделка за ядрената програма. Петролните пазари реагираха моментално – сортът Brent скочи с над 6% до около 78,93 долара за барел, а американският WTI поскъпна с 6,5% до близо 75 долара. Растежът идва след седмици на поевтиняване, тъй като инвеститорите разчитаха на трайно споразумение за отваряне на Ормузкия пролив. Фючърсите на Dow Jones и Nasdaq поевтиняха съответно с 1,3% и 1,6%, а тези на S&P 500 – с 1%. Европейските индекси паднаха с около 2%, южнокорейският KOSPI – с 5,4%, а японският Nikkei загуби 2,1%. Изключение направи Hang Seng в Хонконг, който поскъпна с 3%. Анализатори предупреждават, че по-скъпият петрол може да върне инфлационните опасения и да доведе до стагфлация. Министерството на финансите на САЩ отмени изключението, позволявало на Иран да продава петрол на международните пазари, което допълнително ограничава предлагането. Ескалацията включва удари срещу три търговски кораба в Ормузкия пролив, последвани от американски удари по над 80 цели в Иран, включително системи за противовъздушна отбрана и лодки на Революционната гвардия. Иранското външно министерство определи ударите като „грубо нарушение” на споразумението и заяви, че въоръжените сили ще защитават суверенитета. Последваха удари по цели в Бахрейн и Кувейт. На срещата на върха на НАТО Тръмп изненада съюзниците с решение да прекрати всякаква търговия с Испания, определяйки страната за „лош партньор” заради ниските разходи за отбрана и липсата на подкрепа в Близкия изток. Испанското правителство отговори спокойно, наричайки думите „обичайна практика”. Анализатори предупреждават, че по-нататъшно прекъсване на трафика през Ормузкия проток би имало пряко отражение върху цените на горивата в Европа. Най-лошият сценарий е възобновяване на бойните действия и продължаването им с намален интензитет през лятото и есента, което би поставило под въпрос енергийната сигурност на Европа и би повишило цените на горивата в САЩ точно преди междинните избори. Медиаторите на споразумението – Пакистан и Катар, вероятно ще положат усилия да върнат страните към масата за преговори, но засега няма сигнали за отстъпки. За Иран моментът е сложен – новите удари идват на фона на погребението на убития в началото на войната върховен лидер аятолах Али Хаменей. Настроенията сред поддръжниците на режима не са за мир, а за възмездие. В Израел пък потриват ръце – след като останаха странични наблюдатели на мирния процес, сега ръцете на Нетаняху и съюзниците му са развързани.