Междинните избори в САЩ променят политическия баланс, без да отнемат на Доналд Тръмп основния инструмент във външната политика. Демократите вече контролират Конгреса и получават нови лостове за натиск, но решенията за войни, санкции и помощ остават в голяма степен в ръцете на президента. Затова ключовият въпрос пред Иран, Израел и Украйна е дали изборният удар ще тласне Тръмп към компромис или към по-твърда линия.

Иран разчита загубата на републиканците като израз на недоволство от войната, но не приема, че Вашингтон автоматично ще смени курса. От Техеран отправят предупреждения, че очакването за промяна е наивно, а в същото време работят по дипломатически канал чрез катарски посредници. Иран дори е предложил да отвори Ормузкия проток при изпълнение на седем условия. Тръмп изпраща противоречиви сигнали за евентуални удари, което поддържа риска от ескалация. Анализаторите описват войната като тежко политическо бреме и виждат избор между сделка, която да бъде представена като победа, и ново военно засилване; временно споразумение за протока изглежда по-реалистично от всеобхватна договорка.

За Израел Вашингтон вече обяви край на военната помощ, а демократическият контрол в Конгреса засилва тревогите в Йерусалим. Двупартийната подкрепа за Израел отслабва заради жертвите в Газа и войната с Иран. Бившият посланик Майкъл Орен предупреждава, че под въпрос може да се окажат и разузнавателният обмен, и съвместната работа по системи като „Железен купол“; той говори за край на една ера. Яаков Кац допуска блокиране на оръжейни сделки, санкции и спиране на съвместни икономически програми. Вътрешнополитическото положение на Нетаняху се усложнява след загуба на парламентарно мнозинство, а опозиционният лидер Яир Голан настоява Израел да излезе от санкциите и международната изолация.

Украйна реагира предпазливо. От кабинета на Володимир Зеленски дават знак, че Киев ще търси нормални и стабилни отношения с всяка администрация в САЩ. Страната продължава да разчита на американски оръжия, финансова помощ, ракети „Пейтриът“ и гаранции за подкрепа. След месеци на напрежение обаче украинското ръководство стига до извода, че не може да зависи изцяло от Вашингтон. Отслабването на Тръмп може да даде на Украйна време, но носи и риск: Путин може да прецени, че има около година, за да търси най-добрия за Русия изход на бойното поле, преди президентската кампания през 2028 г. отново да насочи републиканската политика към по-силна подкрепа за Киев.