На 23 юли 1942 г. нацисткият режим стартира едновременно два мащабни плана, които разкриват двете страни на Третия райх: индустриалното унищожение на хора и ненаситният глад за ресурси. В Полша официално започват масовите обгазявания в концентрационния лагер Треблинка II, част от „Операция Райнхард“. Още същия ден пристига първият влак с евреи от Варшавското гето. За по-малко от 16 месеца в този лагер са убити между 800 000 и 925 000 души. Ужасът обаче поражда и съпротива – на 2 август 1943 г. затворниците организират въстание, при което около 300 успяват да избягат, но само 60 доживяват до края на войната.
Хиляди километри на изток, Хитлер подписва Директива №45, с която дава ход на Операция Еделвайс – опит за завладяване на кавказките петролни полета в Баку, осигуряващи над 70% от съветското гориво. Планът обаче се превръща в логистична катастрофа: фюрерът разделя силите на Група армии „Юг“ към Сталинград и Кавказ, което разпилява ресурсите и прекъсва линиите за доставки. Германските танкове остават без гориво пред подножието на Кавказ, а рафинериите в Азербайджан остават недостижими. Тази двойна годишнина символизира безмилостната идеология и икономическата алчност, променили хода на историята.