Трансплантацията на полови органи премина от научна фантастика в реалност благодарение на напредъка в съдовата микрохирургия. Пример за това е успешна операция в Ханой, при която 43-годишен мъж получи пенис от мозъчно мъртъв донор, след като беше претърпял частична ампутация преди четири години поради рак. Процедурата е изключително сложна – включва свързване на пикочния канал, спонгьозното и кавернозните тела, както и микроскопични артерии, вени и нерви. Нужни са месеци подготовка и координация между различни специалисти. След операцията основното предизвикателство е дългосрочното проследяване за отхвърляне на органа и възстановяване на сетивността и уринарната функция. В световен мащаб има само няколко успешни случая, като един от първите в Южна Африка доведе до бащинство.

Когато става въпрос за вагина, трябва да се прави разлика между вагинопластика и трансплантация на матка. Вагинопластиката обикновено използва собствени тъкани на пациента – кожни присадки, части от дебелото черво или перитонеум – и се извършва рутинно при вродени аномалии или за утвърждаване на пола. Трансплантацията на матка обаче цели борба с абсолютното маточно безплодие и включва вземане на част от вагиналния маншон на донора за успешно свързване. След успешна бременност и раждане чрез Цезарово сечение, донорската матка обикновено се отстранява, за да се избегне доживотен прием на имуносупресори.

Въпреки напредъка, тези интервенции не са животоспасяващи, а целят подобряване на качеството на живот. Пациентите са изложени на сериозни рискове като съдови тромбози и отхвърляне на органа. Налице са и етични дилеми, свързани с приемането на донорски репродуктивен орган и съгласието на близките на починали донори за предоставяне на подобна специфична тъкан.