Д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“ изпрати в ефир SMS до дъщеря си, с който декларира желанието си да дари органите си. Съобщението гласеше: „Ако нещо ми се случи, искам да даря органите си. Обичам те!“

По думите му той съзнателно е поел отговорността върху себе си, за да не се налага близките му да вземат тежко решение в труден момент. Според него дори толкова кратка бележка може да улесни хората, които остават след нас.

Лекарят посочи, че у нас около 20% от близките, попитани в такъв момент, отговарят с „не“ – отказ, който невинаги съвпада с истинското желание на починалия. Затова смята, че хората трябва да имат възможност сами и приживе да заявят волята си.

По закон всеки с установена мозъчна смърт може да бъде донор, но на практика повечето лекари питат близките. Симидчиев определя това като морално и етично, но настоява близките да бъдат предварително информирани за избора на своя роднина. Заедно с колегите си в парламента той предлага към съществуващия официален списък на отказващите се да дарят да бъдат добавени и имената на тези, които изрично потвърждават желанието си да дарят. Така разпитването на близките би станало излишно.

Друг сериозен проблем, който пречи на живото донорство у нас, са вътреболничните инфекции. Заради тях мнозина пътуват в чужбина, за да дарят орган на свой близък. Ако подобна съществена жертва се провали заради тежка инфекция, дори с фатален изход, усилията се обезсмислят напълно, подчерта той.

Към момента чакащите за трансплантация в България са 923 души – близо четири пъти повече от броя на депутатите в парламента. По тази логика всеки народен представител следва да познава проблема на поне четирима души в своя район и да знае откога чакат. Според Симидчиев по-близката връзка с тези хора ще доведе до много по-добри резултати.

Той отправи и конкретно предложение към Министерството на здравеопазването: отделът „Трансплантации“ към Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ не е подходяща организационна форма. Според него е нужна самостоятелна Изпълнителна агенция по трансплантация, каквато е съществувала и преди, за да има реална работа и ясна отговорност.

По оценката на лекаря трансплантациите са лесно решим проблем – при добра организация той може да бъде преодолян в рамките на година и половина до две.