Доклад на ООН, озаглавен „Няма къде да се скриеш: износът на страх отвъд пределите на страната – транснационалните репресии на Руската федерация“, представен на 21 септември, заключава, че Русия разширява репресиите си извън границите си. Специалният докладчик на ООН за правата на човека в Русия Мариана Кацарова посочва, че властите в Москва разпространяват система на страх далеч отвъд страната.

Арсеналът от средства включва убийства и покушения, опити за принудително връщане в Русия, следене, кибератаки, злоупотреба с Интерпол и гонения на роднини, останали в страната. Анализът се базира на 400 документирани случая на транснационални репресии. Средният брой на тези инциденти за година се е увеличил почти 8 пъти.

Русия заема трето място по брой на преките физически нападения сред десетте държави, на които се падат над 70% от подобните инциденти в света през последното десетилетие. След 2022 г. руските власти по-често използват не пряко насилие, а скрити, административни и дигитални методи за натиск.

Най-опасните форми – убийства, покушения, нападения и отравяния – остават относително редки, но включват случаи като убийството на Александър Литвиненко с радиоактивен полоний, предполагаемото отравяне на руски журналисти в Европа и нападението с чук над чеченския опозиционен блогър Тумсо Абдурахманов в Швеция.

Руските власти обявяват опозиционери за международно издирване, често с обвинения в тероризъм, незаконно притежание на оръжие и други углавни престъпления. Около половината от свързаните с Русия дела, разгледани под надзора на Интерпол през 2024 г., не са съответствали на устава на организацията.

Допълнителна заплаха е междудържавната система за издирване на ОНД, която позволява задържане по заповед на Русия без предварителна проверка на мотивите и последващо искане за екстрадиция. Като показателни са случаите на Юлия Емелянова и Мансур Мовлаев, задържани в Казахстан през 2025 г. по обвинения, които те отричат и наричат изфабрикувани. През юни 2026 г. в Чечения са отвлечени родителите на Мовлаев, а брат му е подложен на изтезания.

Кацарова призовава Интерпол да не дава право на руското национално бюро да обработва данни, докато Москва не прекрати политическите преследвания, и предлага разработване на международна конвенция за борба с транснационалните репресии.

Руските служби използват агенти, информатори в емигрантските общности и дигитални средства за наблюдение. Обекти на кибератаки и преследвания са журналисти, правозащитници и активисти. Засилва се натискът върху роднините им в Русия – например срещу бащите на Иван Жданов и Леонид Волков.

Друг инструмент е отказът да се издават паспорти и консулски услуги, задочни присъди, конфискация на имущество и блокиране на банкови сметки. Международни банки също могат да откажат обслужване въз основа на руски списъци с „терористи и екстремисти“, без да проверяват политическите мотиви.

Докладът споменава и шпионски програми на руските спецслужби. През 2024 г. експерти от Citizen Lab откриха програмата „Монокъл“ в телефона на програмиста Кирил Парубец, който живее зад граница. След задържане в Москва и опит за вербуване, ФСБ му върнала телефона с инсталирана следяща програма.

Юристката Полина Куракина коментира, че с масовите задочни процеси и закона за „гражданската смърт“ транснационалните репресии стават по-масови и по-индивидуализирани. Кацарова редовно призовава Русия да прекрати репресиите, но Москва смята работата ѝ за политически мотивирана и нелегитимна и не участва в обсъжданията. Влиянието на докладите е ограничено, но препоръките позволяват реални мерки за защита там, където правата на човека имат значение.