Ново генетично изследване на Торинската плащаница установи човешки ДНК линии, характерни за Близкия изток, както и микроорганизми, свързани със силно солена среда. Според учените тези открития добавят нови данни към спора около реликвата, но не доказват, че платното е било погребалната плащаница на Исус Христос.

Торинската плащаница е ленено платно с дължина около 4,4 метра, върху което се вижда изображение на мъж с белези, традиционно свързвани с разпятие. Тя се съхранява в катедралата „Свети Йоан Кръстител“ в Торино, Италия.

В новото проучване италиански учени анализират влакна, взети от различни части на плащаницата през 1978 г. Екипът използва съвременни технологии за генетично секвениране, които позволяват едновременно изследване на милиони фрагменти ДНК. Изследването надгражда предишен ДНК анализ от 2015 г.

Сред откритите човешки генетични линии е рядката митохондриална линия H33, която днес се среща сред популации от Близкия изток, включително друзите в Леванта, Йордания, Ливан и Сирия. Това обаче не показва кога ДНК е попаднала върху плата. Торинската плащаница е била докосвана и премествана многократно през вековете, което прави разграничаването на древен генетичен материал от по-късно замърсяване изключително трудно.

Учените откриват ясен пример за този проблем. В три проби доминира митохондриална линия, разпространена и сред ашкеназките евреи. Същият генетичен вариант обаче принадлежи на изследовател, участвал във вземането на пробите през 1978 г. Според екипа това показва, че част от човешката ДНК вероятно е попаднала върху материала при съвременното му обработване.

Открити са и археи, приспособени към живот при висока концентрация на соли. Учените допускат, че в определен момент платното или ленът, от който е направено, може да са били изложени на силно солена или соленоводна среда. Това породи предположения за възможна връзка с района на Мъртво море, но данните не позволяват подобно местоположение да бъде установено.

Открит е и видът Debaryomyces hansenii, гъба, която може да живее в силно солени условия, но се среща и в храни като сирене. Следователно наличието ѝ не показва конкретен географски произход.

Анализът установява бактерии от човешката кожа, гъби, растения, животни и други биологични следи. Генетичният материал е свързан с широки региони, включително Европа, Азия, Близкия изток, Средиземноморието и Америките. Особено показателно е наличието на растения, които не могат да бъдат свързани с Юдея от I век. Открити са следи от царевица, домати, картофи, чушки и фъстъци, култури, достигнали Европа от Америките след пътуванията на Христофор Колумб. Силен растителен сигнал идва и от моркови, наподобяващи европейски разновидности, разпространени през XV и XVI век. Според учените тези резултати показват, че голяма част от биологичния материал се е натрупвала върху плащаницата през по-късните векове.

Най-известното научно датиране на Торинската плащаница е извършено през 1988 г. Радиовъглеродните анализи тогава поставят произхода на изследвания материал в Средновековието. Тези резултати продължават да бъдат оспорвани от част от изследователите, включително с аргументи за замърсяване и възможни по-късни поправки на плата.

Историческият произход също остава неясен. Първата сигурно документирана публична поява на плащаницата е във френското селище Лирей през XIV век, когато тя е изложена от рицаря Жофроа дьо Шарни. Не е известно откъде той е получил реликвата.

Новият генетичен анализ не разрешава този спор. Авторите подчертават, че откритите ДНК и микроорганизми не могат да определят дали Торинската плащаница е на около 2000 години или е създадена през Средновековието, нито могат да установят, че някога е обвивала тялото на Исус Христос. Резултатите по-скоро показват колко сложна е историята на платното: върху него са се натрупвали биологични следи от множество хора, места и периоди, което прави отделянето на първоначалния материал от вековете последващо замърсяване изключително трудно.