Топлинният стрес вече е екстремен

Топлинният стрес в България вече достига екстремни нива. Данните за горещия период на 2025 г. показват, че индексът WBGT е средно около 32°C за страната – с 2°C над стойностите от 2006 г. и в категорията екстремен топлинен стрес. Индексът UTCI достига 50°C, което е увеличение с близо 9°C.

Вечерната жега се засилва

Най-осезаемата промяна е вечер. Моделираните вечерни температури през 2025 г. са значително по-високи от сравнявания период през 2006 г. Разликата достига +9,5°C в Плевен, +8,5°C в София и +7,5°C в Пловдив. Вечерното охлаждане се забавя: дори в 20:00 ч. средната радиационна температура е около 45°C, което е с близо 6°C повече. Нагретите сгради, настилки и други повърхности продължават да отдават топлина и след най-горещата част от деня.

Географията има значение

Градовете във вътрешността на страната показват по-големи разлики, докато във Варна и Бургас промяната е по-малка. Морското влияние, местните метеорологични условия и характеристиките на градската среда определят топлинното натоварване.

Какво показват индексите

Температурата в прогнозата не показва сама по себе си как топлината влияе на човешкия организъм. 35°C не винаги се усещат като 35°C. Влажността, вятърът, пряката слънчева радиация и топлината от сградите и настилките могат значително да увеличат натоварването. Затова се използват международно признати индекси като WBGT, PET и UTCI. WBGT оценява риска при работа и спорт на открито, PET показва как човек усеща топлинната среда, а UTCI оценява топлинния стрес и свързания здравен риск.

Мерки за адаптация

Резултатите означават, че адаптацията към горещините става все по-важна за здравето и устойчивото развитие на градовете. За общините и институциите няма едно решение за всички. Нужни са локални данни и оценки, за да се насочват мерките към местата и хората с най-висок риск. Сред препоръките са планове за действие при горещи вълни, системи за ранно предупреждение, охлаждащи центрове, съоръжения със суха мъгла, пунктове за питейна вода, повече засенчване и градска зеленина, както и адаптиране на обществени сгради чрез охлаждане, добра вентилация и външно засенчване.

Необходими са още карти на зоните с висок топлинен риск, адаптиране на работното време и дейностите на открито в най-горещите часове и специални мерки за уязвими групи. Важна е координацията между общини, здравни и социални служби, работодатели и неправителствени организации. Локалните различия са ключови, затова адаптацията трябва да отчита местния климат, градската структура, зелените площи и начина на използване на градската територия.