Томас Ман, един от най-значимите германски писатели на XX век, умира на 12 август 1955 г. в Цюрих на 80-годишна възраст. Той остава в историята не само като автор на класически романи, но и като интелектуалец, който превръща личната си съдба в свидетелство за европейските катаклизми. Роден на 6 юни 1875 г. в Любек, той израства в заможно семейство, чиято история вдъхновява романа „Буденброкови“. Тази книга, издадена през 1901 г., донася на младия писател световна известност и става основа за Нобеловата награда през 1929 г. В нея Ман рисува възхода и упадъка на буржоазно търговско семейство като метафора за стара Европа.

През 1924 г. излиза „Вълшебната планина“, произведение, което се превръща в емблема на европейския модернизъм. Действието в швейцарски санаториум, където младият Ханс Касторп попада в свят извън нормалното време, всъщност представя умален модел на Европа преди Първата световна война. Болестта, смъртта и философските спорове превръщат санаториума в символ на континент, приближаващ собствената си катастрофа. Сред другите му ключови творби са „Смърт във Венеция“, „Доктор Фаустус“, „Лоте във Ваймар“, „Йосиф и неговите братя“ и „Тонио Крьогер“.

Ман е сред първите интелектуалци, които разпознават опасността от националсоциализма. Още през октомври 1930 г. в речта си „Апел към разума“ той предупреждава за политическото варварство, което настъпва в Германия. След идването на Хитлер на власт през 1933 г. писателят напуска страната и се установява първо в Швейцария, а после в САЩ. От 1938 г. използва международното си влияние, за да защитава германските емигранти и да се противопоставя публично на нацизма. Животът в изгнание се превръща в централна тема в късната му биография, а той разглежда германската съдба като морална и културна трагедия.

В САЩ Ман прекарва голяма част от Втората световна война и следвоенните години. Отношенията му с Германия остават сложни, тъй като не приема престъпленията на нацизма да бъдат отделени от германската история. През 1952 г. той окончателно се връща в Европа и се установява в Швейцария, където прекарва последните години от живота си. Малко след 80-ия си рожден ден през лятото на 1955 г. получава силни болки и подуване на крака, докато е на почивка в Нидерландия. Транспортиран е в болница в Цюрих, където състоянието му се влошава. Умира на 12 август 1955 г., а по-късни медицински данни сочат като причина перфорирала аневризма на илиачна артерия и тежък вътрешен кръвоизлив. Погребан е на 16 август в Килхберг край Цюрих.

Семейството на Томас Ман също е неразривно свързано с европейската културна история. По-големият му брат Хайнрих Ман е виден писател и критик на авторитаризма. През 1905 г. Ман се жени за Катя Прингсхайм, с която има шест деца: Ерика, Клаус, Голо, Моника, Елизабет и Михаел. Част от тях стават известни писатели, журналисти и обществени личности. Трагична е съдбата на сина му Клаус Ман, талантлив писател и противник на нацизма, който умира през 1949 г.

Повече от седем десетилетия след смъртта му произведенията на Томас Ман продължават да се четат и интерпретират. Актуалността му идва от способността да поставя вечни въпроси: как едно цивилизовано общество може да се поддаде на разрушителна идеология, как интелектуалецът трябва да реагира на политическото зло и каква е границата между личната отговорност и колективната вина. Томас Ман остава не просто класик, а един от големите свидетели на европейския XX век.