В годишното си обръщение към народа президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев оцени международната обстановка като дълбоко нестабилна. Според него отношенията между големите сили стават все по-конфликтни, а механизмите за поддържане на глобалния ред губят ефективност. Той говори за тотална криза на доверието между влиятелните държави и за засилващо се задкулисно противопоставяне, което прави развитието на световните политически процеси трудно предвидимо.

Токаев подчерта, че авторитетът на ООН е отслабнал критично, а системата на международното право е претърпяла сериозна ерозия. Той не посочи конкретни държави или конфликти като отговорни, а представи проблема като част от по-широка криза на международния ред. Като допълнителен риск президентът открои неконтролираните миграционни потоци, които според него се отразяват сериозно на сигурността на редица европейски държави.

По думите му светът навлиза в период на неопределеност, за който дори политолозите и експертите нямат единно мнение. Токаев сравни настоящата ситуация със Студената война, но я определи като още по-сложна и непредсказуема.

На фона на тези глобални рискове казахстанският президент настоя, че страната трябва да продължи вътрешните си реформи и да укрепва държавността и суверенитета си. Той свърза защитата на националния суверенитет с необходимостта от единство и съгласие в обществото, без които според него не могат да бъдат проведени успешни политически и икономически реформи. Сред водещите приоритети той постави дисциплината, обществения ред и ефективното функциониране на държавните институции, като отбеляза особената отговорност на държавния апарат и правоохранителните органи.

Токаев припомни, че Казахстан отбелязва 35 години от обявяването на независимостта си. Той посочи, че през март е приета нова Конституция, влязла в сила на 1 юли 2026 г., която според него дава тласък на обновяването на политическата система и създаването на нови институции. Президентът определи конституционните промени като важна част от укрепването на държавността, но подчерта, че реформите не трябва да бъдат самоцел.

Според него дългосрочната устойчивост на Казахстан изисква икономическа конкурентоспособност, технологично развитие, качествено образование, наука и ефективни институции. Той очерта стратегическата цел страната да остави на следващите поколения силна, динамично развиваща се икономика, напреднала държава, в която се зачитат законите, и Казахстан с геополитическо влияние и авторитет на световната сцена.