На 5 август 1998 г. умира Тодор Живков – дългогодишният комунистически лидер на България. Същият ден правителството обявява смяна на парите. Живков е председател на Държавния съвет на НРБ от 1971 до 1989 г., първи секретар на ЦК на БКП от 1954 г. и генерален секретар от 1981 до 1989 г. През декември 1989 г. е изваден от състава на ЦК на БКП, а по-късно изключен от партията. През 1992 г. Върховният съд му налага седем години затвор за незаконно раздаване на пари, жилища и коли, както и да върне над 21 милиона лева. През 1996 г. обаче му е признат статут на бивш държавен глава и делото е прекратено.

Живков постъпва по спешност в болница „Лозенец“ на 8 юли 1998 г. с тежка вирусна инфекция и бронхопневмония. След триседмична мозъчна кома умира в 20:05 часа. Правителството отказва държавни почести, тъй като не е участвал в обществения живот и срещу него има висящи дела. Ковчегът му е поставен пред бившия Царски дворец, а многолюдно шествие го съпровожда до Централните софийски гробища. Погребан е до съпругата си д-р Мара Малеева.

Световните агенции светкавично разпространяват новината, като първа реагира германската ДПА. Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в Правец. От младеж се включва в комунистическото движение, а след 1944 г. ръководи изграждането на народната милиция. С помощта на Никита Хрушчов заменя Червенков като първи секретар през 1954 г. и след Априлския пленум от 1956 г. се утвърждава като единствен партиен лидер. Той управлява най-дълго в България, настоява за най-близки отношения със СССР, дори иска България да стане 16-та република на Съветския съюз.

Живков показва умение да пази властта си чрез съветска подкрепа и собствени политически ходове, но остава в историята и като инициатор на насилственото преименуване на българските турци, известен като „възродителен процес“. На 10 ноември 1989 г. подава оставка като генерален секретар, а по-късно е поставен под домашен арест и съден. Присъдата му е отменена през 1996 г. Срещу него има и други дела, свързани с лагерите, несъбираеми кредити и подпомагане на международното комунистическо движение, но мнозина смятат, че голяма част от престъпленията по време на управлението му остават без разследване.