Десет минути много бавно тичане могат да донесат измеримо подобрение на настроението и на изпълнителните функции на мозъка. Това показва ново експериментално изследване с 24 здрави млади възрастни, които тичали на пътека при много ниска интензивност – скорост около 3–6 км/ч, близка до темпото на ходене.

Преди и след натоварването участниците изпълнили тест за изпълнителни функции и оценили настроението си. Активността в префронталната кора била измервана с функционална близкоинфрачервена спектроскопия.

Резултатите са показали по-добро представяне на теста Stroop, който оценява вниманието и когнитивния контрол, както и повишена активност в части от лявата префронтална кора. Участниците съобщили и за по-положително настроение.

Изследователите обърнали специално внимание на връзката между настроението и вертикалното движение на тялото при тичане. Оказало се, че по-изразеното движение на главата нагоре и надолу е свързано с по-голямо подобрение в усещането за комфорт и добро настроение. Това не доказва, че самото подскачане пряко предизвиква промяната в мозъка, но механиката на бягането може да е един от факторите, които го отличават от ходенето със сходна скорост.

При ходене единият крак винаги остава в контакт със земята, докато при бягане има кратък момент, в който и двата крака са във въздуха. Тази разлика създава по-изразено вертикално движение и различно натоварване на нервната и мускулната система.

Новото изследване се вписва в по-широка тенденция в науката за физическата активност. Все повече данни показват, че здравните ползи не зависят непременно от популярната цел от 10 000 крачки дневно. Други проучвания свързват по-бързото ходене, по-продължителните периоди на движение без прекъсване и по-малкото заседяване с по-нисък риск от редица заболявания. Установена е и връзка между по-дългите непрекъснати периоди на умерена до интензивна активност и по-нисък последващ риск от деменция, депресия и тревожност, макар тези резултати да са наблюдателни и да не доказват пряка причинно-следствена връзка.

Учените отбелязват и ограничения: изследването включва само 24 здрави млади участници и измерва непосредствения ефект след еднократна тренировка. Не е ясно дали резултатът се запазва дългосрочно или при по-възрастни хора и пациенти с хронични заболявания.

Практическото послание е просто: за стимулиране на настроението и концентрацията не е необходима тежка тренировка. Кратко, спокойно тичане с темпо, при което човек може свободно да разговаря, може да е достатъчно за измерима краткосрочна промяна в мозъчната активност. За хора без противопоказания 10 минути леко тичане са лесен начин да включат повече движение през деня. При ставни проблеми, сърдечносъдови заболявания или продължително обездвижване натоварването трябва да се съобрази с индивидуалното здравословно състояние.