В центъра на Тирана отново избухнаха сблъсъци между протестиращи и полиция. Демонстрантите хвърляха камъни по сградата на Министерството на образованието, палеха контейнери и откъртваха тротоарни плочки, а силите на реда отговориха със сълзотворен газ и водни оръдия. След събирането пред министерството около 14 часа групата се придвижи към площад „Скендербег“ и по-късно към Министерския съвет, където напрежението отново ескалира с хвърляни камъни и пиротехнически средства.

По-рано през деня лидерът на Демократическата партия Сали Бериша оглави митинг пред сградата на Министерския съвет. Пред сградата, в която се помещава кабинетът на премиера Еди Рама, беше запалена импровизирана маса за преговори. Няма данни за ранени при последните сблъсъци, но до 19 октомври общо 310 души са били ранени от началото на протестите: 191 полицаи, 88 протестиращи и 31 случайни минувачи.

Протестите започнаха на 13 октомври заради лошите условия в университетите, високите разходи за висше образование, недостатъчната финансова подкрепа за студентите и ограничените възможности за работа след дипломиране. Впоследствие те прераснаха в антиправителствено движение с искания за оставката на Еди Рама и създаване на техническо правителство. Последваха сблъсъци с полицията, палежи и щети по обществени сгради и частни обекти, а стотици участници бяха задържани.

Премиерът Еди Рама заяви, че насилието няма да бъде допуснато като средство за смяна на властта. Той обвини Русия, Иран и екстремистки движения, както и Сали Бериша, че участват в мрежа за влияние, която подстрекава насилие и разпространява дезинформация. Студентските демонстрации се насложиха върху многомесечните протести „Фламинго революция“ срещу планове за луксозен курорт по южното крайбрежие, свързан с инвестиционна компания, основана от Джаред Къшнър. Така социалното недоволство се съедини с политически искания и противопоставяне около инвестиционния проект, превръщайки протестите в продължителна криза с улично напрежение и сблъсъци с полицията.