Семейната история на външния министър на Северна Македония Тимчо Муцунски се оказва свързана с един от най-чувствителните периоди в отношенията между София и Скопие. Докато днес той защитава македонската идентичност и език, архивни документи връщат вниманието към неговия дядо Ефтим Григоров Муцунов, родом от Берово.

Служба в Българската армия

Ефтим Муцунов е служил в щаба на 14-и дивизионен артилерийски полк в Скопие в периода 1942–1944 г. Той е бил редник на срочна служба в Българската армия при управлението на цар Борис III. По това време България е съюзник на Тристранния пакт, а след разгрома на Югославия и Гърция българската администрация поема управлението на обширни територии, включително голяма част от днешна Северна Македония. В Скопие е разположен 14-и артилерийски полк, част от българската военна структура в региона.

Службата на Муцунов продължава до септември 1944 г. — месецът, в който България преживява радикален политически обрат и военното ѝ положение се променя драматично. Архивните сведения посочват още, че той е бил допуснат до служба в щаба като доверено лице на българските власти. Този детайл обаче изисква допълнителна проверка по първичния документ, преди да се правят категорични изводи за отношенията му с военните власти.

Какво показва архивът и какво остава неясно

Самият факт на служба в Българската армия е исторически значим, но не позволява автоматично да се определи как Муцунов се е самоопределял национално или какви са били личните му убеждения. За подобни заключения са нужни още биографични свидетелства. Това разграничение не намалява интереса към находката, а поставя семейната история в по-широкия контекст на сложните човешки съдби в Македония през XX век.

От армията на цар Борис III до дипломацията

Днес Тимчо Муцунски е външен министър на Северна Македония и участва в преговорите и политическите спорове с България, включително по темите за македонския език, идентичността и европейската интеграция. Така семейната му история се оказва свързана с централен въпрос в двустранните отношения: как миналото да бъде изследвано и представяно, без историческите документи да се превръщат в оръжие на съвременната политика.

В България подобни сведения често се възприемат като свидетелство за историческите връзки между населението на днешна Северна Македония и българската държава. В същото време принадлежността на даден човек към армията на определена държава не е достатъчна сама по себе си, за да установи неговата национална идентичност или тази на потомците му. Затова архивните документи трябва да се четат внимателно — като свидетелства за конкретни хора и събития, а не като окончателни присъди над съвременни личности.

Историята, която продължава да разделя София и Скопие

Споровете между България и Северна Македония отдавна надхвърлят въпросите за отделни исторически личности. Те засягат интерпретацията на общото минало, развитието на националните идентичности и начина, по който тези теми се преподават и обсъждат публично. Случаят с Ефтим Муцунов е още един повод да се припомни колко важни са архивите за разбирането на този период. Те могат да покажат къде е служил един човек, каква длъжност е заемал и в каква историческа обстановка е живял. За цялостната му биография обаче са необходими повече документи и свидетелства.

Историята на дядото на Тимчо Муцунски не дава сама по себе си отговор на всички въпроси за миналото на семейството. Тя обаче показва колко тесни са връзките между личните съдби и бурните събития на Балканите — и защо историческите документи продължават да имат значение в отношенията между България и Северна Македония.