Тилда Суинтън навършва 66 години на 5 ноември. Родена е в Лондон през 1960 г. като Катрин Матилда Суинтън. Завършва социални и политически науки в Кеймбридж през 1983 г., а първите ѝ професионални стъпки са на театралната сцена с Кралската шекспирова трупа.

Скоро след това започва едно от най-важните партньорства в кариерата ѝ – с режисьора Дерек Джармън. Филмовият ѝ дебют е в „Караваджо“ през 1986 г. Тя участва в осем негови филма, сред които „Последният ден на Англия“, „Градината“ и „Едуард II“. Ролята на Изабела Френска в „Едуард II“ ѝ носи наградата за най-добра актриса на кинофестивала във Венеция през 1991 г.

Година по-късно Суинтън изпълнява главната роля в „Орландо“ на Сали Потър – персонаж, който преминава през векове и промени пола си, без да губи своята идентичност. Филмът я утвърждава като актриса, способна да превръща необичайните образи в напълно човешки герои.

Широката публика я познава и като Бялата вещица от „Хрониките на Нарния“, както и като Древната в „Доктор Стрейндж“ и „Отмъстителите: Краят“. Паралелно с тези продукции тя продължава да работи с режисьори на авторското кино – Джим Джармуш, Уес Андерсън, Лука Гуаданино, Педро Алмодовар и Бон Джун-хо.

Най-голямото признание в кариерата ѝ идва за „Майкъл Клейтън“ на Тони Гилрой. За ролята на корпоративната юристка Карън Краудър Суинтън получава „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля през 2008 г. Следват участия в „Изгаряне след прочитане“, „Гранд хотел Будапеща“, „Само любовниците остават живи“, „Суспирия“, „Френската хроника на Либърти, Канзас Ивнинг Сън“ и „Стаята отвъд“. В тези филми тя последователно избира персонажи, които трудно могат да бъдат сведени до един типаж.

През 2026 г. Суинтън се завръща към театъра с обновена версия на „Човек на човек“ – спектакъл, който е играла за първи път през 1987 г. Представлението събира отново част от оригиналния творчески екип, а след британските дати са планирани изяви в Берлин и Ню Йорк през 2027 г.

В интервю актрисата говори за връзките, които стоят зад нейната работа: „Групата, хората, духът продължават.“ Тази идея присъства и в изложбата „Тилда Суинтън – Продължение“, посветена на творческите ѝ партньорства с режисьори и художници.