Един от най-честите източници на напрежение между родители и подрастващи е часът за прибиране. Когато детето започне да излиза само, вечерният час се превръща в проверка на зрелостта му и на спокойствието на родителите. Строгите забрани обаче често предизвикват бунт. Успехът идва чрез правилна комуникация и ясни предварителни правила.
Първо, създайте правилото заедно. Вместо просто да обявите часа, обсъдете го с детето. Попитайте колко време му е нужно и изслушайте аргументите му. Когато тийнейджърът участва в определянето на часа, той се чувства зачитан и по-склонен да го спазва. Съобразете се и със законовите изисквания.
Второ, обяснете причините зад забраната. Децата често мислят, че вечерният час е за контрол. Обяснете, че той е заради тяхната безопасност и вашето безпокойство. Кажете директно: „Притеснявам се за теб, когато е тъмно, и искам да знам, че си на сигурно място.“
Трето, определете ясни последствия предварително. Закъсненията трябва да имат логични последици, които детето знае отрано. Например: „Ако закъснееш с 30 минути днес, утре ще се прибереш с 30 минути по-рано.“ Избягвайте крайни наказания като месечна забрана за излизане, защото те бързо губят ефект и предизвикват гняв.
Четвърто, въведете „правилото за спешни случаи“. Уверете детето, че безопасността му е най-важна. Научете го, че ако изпусне автобус или възникне друг проблем, по-добре да ви се обади веднага, отколкото да закъснее скришом. Обещайте, че няма да се карате, ако то само съобщи и потърси помощ.
Пето, поощрявайте точността. Доверието се изгражда и в двете посоки. Ако детето се прибира навреме в продължение на седмици, покажете, че го оценявате. Можете да го наградите с удължаване на времето за излизане с половин час при специални поводи или през уикенда.