Климатичните промени и навлизането на нови видове комари у нас поставят на дневен ред въпросите за риска от инфекции. Според инфекциониста от ВМА д-р Анелия Зашева, най-голямата непосредствена заплаха за България е западнонилската инфекция, пренасяна от комарите от род Culex. В глобален план най-тежки са маларията, жълтата треска, тежката денга и японският енцефалит, но те все още се свързват основно с пътувания. Установяването на азиатския тигров комар у нас обаче създава потенциал за местно предаване на вируси, които доскоро не са циркулирали в региона.

Голяма част от заразените със западнонилския вирус – около 80% – не развиват никакви симптоми. При останалите могат да се появят температура, главоболие, отпадналост, мускулни болки, обрив или гадене, които лесно се бъркат с друго вирусно заболяване. Тежките форми засягат нервната система и се срещат при около един на 150 инфектирани. Рискът е по-висок при възрастните над 60 години и при хора с хронични болести, но са възможни и усложнения при млади хора. Към момента няма ваксина или специфично лечение за западнонилската инфекция.

Азиатският тигров комар може да бъде разпознат по белите пръстени по краката и светлата надлъжна линия на гърдите, но самото му присъствие не означава, че е заразен или че болести като денга, чикунгуня и Зика вече са ендемични. За да възникне местно предаване, трябва да се изпълни цяла верига: заразен пътуващ, ухапване от местен комар, подходяща температура и последващо ухапване на друг човек. Примери от други европейски държави показват, че това е възможно, но не и неизбежно.

Климатичните промени ускоряват развитието на комарите и удължават сезона им на активност, а по-меките зими улесняват оцеляването на яйцата. Важни са и валежите и навиците за съхранение на вода, тъй като дори малки съдове могат да се превърнат в развъдник. Въпреки това, по-благоприятната среда не значи задължително превръщане на страната в тропическа ендемична зона – от значение са наблюдението, контролът и управлението на водите.

За пътуващите в рискови райони се препоръчва консултация със специалист по инфекциозни болести 4-8 седмици преди заминаването. За жълта треска има ваксина, която при някои държави е и изискване за влизане, а за малария се прилага лекарствена профилактика. Срещу денга няма универсална препоръка за ваксина, а само избор според конкретния случай. Никоя от тези мерки не заменя личната защита от ухапвания – репеленти, покриващи дрехи, мрежи и подходящи помещения.

Не е необходимо изследване след всяко ухапване. Профилактичният кръвен тест при безсимптомни хора обикновено е безполезен, защото може да е фалшиво отрицателен или да показва стара инфекция. Изследвания се правят само при наличие на симптоми, подходящ инкубационен период и епидемиологична експозиция. Изключение са специални случаи като бременни след риск от Зика или мерки при кръводаряване.

Най-ефективната мярка около дома е премахването на застоялата вода. Веднъж седмично трябва да се изпразват и изтъркват всички съдове – подложки на саксии, кофи, гума, улуци, поилки. Изтъркването е важно, защото яйцата на тигровия комар полепват по стените и издържат на суша. Пръскането срещу възрастни комари е временно и не замества унищожаването на развъдниците.

Изводът е: да не се страхуваме от всяко ухапване, но и да не пренебрегваме симптомите след пътуване. Температурата след престой в малариен район изисква спешна консултация, а самоволният прием на аспирин при съмнение за денга е опасен. Информираността, няколко прости навика и навременната медицинска помощ намаляват рисковете до минимум.