Подземният лед в части от Тибетското плато се увеличава след 2000 г., въпреки че температурите там се повишават два пъти по-бързо от средните за света. Това е неочакван резултат от изследване, което анализира сателитни данни, теренни наблюдения и информация от 369 сондажа за периода 1979–2018 г.

Учените установяват, че в плитките почвени слоеве количеството лед е нараснало в райони, обхващащи около 35% от територията с вечна замръзналост на платото. Основната причина са по-обилните валежи: в някои вътрешни райони годишните количества дъжд и сняг са се увеличили с около 60% след 2000 г.

През топлите месеци водата от валежите и топящия се сняг прониква в почвата. Когато достигне по-дълбоките постоянно замръзнали пластове, тя отново замръзва и постепенно увеличава подземния лед. Този процес временно компенсира част от ефектите на затоплянето върху вечната замръзналост в определени райони.

Изследователите предупреждават, че локалното натрупване на лед не означава спиране или обръщане на глобалното затопляне. Повишаването на температурите продължава да застрашава устойчивостта на замръзналите почви, а дългосрочните последици от новооткрития процес още не са напълно изяснени.

Промените могат да повлияят на стабилността на земната основа, строителството на пътища, мостове и сгради, както и на водните ресурси. Реките, извиращи от Тибетското плато, осигуряват вода за огромни територии в Азия и за население, оценявано на около два милиарда души.

Според учените бъдещите климатични модели трябва да отчитат не само повишаването на температурите, но и промените в количеството и разпределението на валежите. Това би позволило по-точни прогнози за вечната замръзналост и по-добро планиране на инфраструктурата в планинските райони. Откритието показва, че последиците от климатичните промени могат да бъдат по-сложни от очакваното.