На 2 ноември 2004 г. малко преди 9 ч. в центъра на Амстердам непознат мъж, облечен в традиционна мароканска джелеба, напада велосипедист. Това е Тео ван Гог – известен холандски режисьор, писател, журналист, актьор, продуцент и защитник на свободното слово. Нападателят го прострелва и го наръгва многократно, без да се трогне от молбите му за милост. Въпреки тежките рани Ван Гог се опитва да пресече улицата, но убиецът го настига, стреля и намушква отново, след което прерязва гърлото му с касапски нож пред очите на минувачи. Накрая забива в гърдите му нож, на който е нанизано писмо. После бяга към Остерпарк, където при престрелка с полицията са ранени тежко полицай и случаен минувач.

Тео ван Гог е правнук на Винсент ван Гог и като своя прародител води необикновен живот. Той използва медиите като открита трибуна за скандални и провокативни позиции по religion, politics and moral values. Прямотата му го прави популярен, но и създава много врагове. Критикува остро християнството и юдаизма, а мюсюлманската общност се чувства дълбоко засегната от негови изказвания, включително определение за мюсюлманските имигранти в Холандия.

Кулминацията на напрежението идва на 29 август 2004 г., когато телевизията излъчва филма му „Покорност“ по сценарий на феминистката и политическа деятелка Аян Хирси Али. В десетминутната лента четири полуголи жени, облечени в дълги прозрачни воали, носят върху кожата си текстове от Корана за физическите наказания на непокорните жени; по телата им се виждат червени следи от камшик. Филмът предизвиква ярост сред мюсюлманската общност.

Убиецът е идентифициран като 26-годишния Мохамед Буйери – ислямски екстремист с холандско и мароканско гражданство. Според разследването той е действал под влияние на „Покорност“ и на омраза към западния свят и към онези, които отказват да приемат ислямските ценности.