След близо тримесечна кървава обсада, на 13 август 1521 г. испанският конкистадор Ернан Кортес превзема и срива със земята Теночтитлан, величествената столица на Ацтекската империя. Това събитие слага край на ацтекската доминация в Мезоамерика и поставя началото на колониалната ера на Нова Испания.

Пътят към този сблъсък започва през 1519 г., когато Кортес акостира на мексиканския бряг, привлечен от слухове за несметни богатства. Той умело използва недоволството на подчинените на ацтеките племена и сключва ключови военни съюзи, най-вече с Тлакскала. Първоначално испанците влизат в Теночтитлан като гости на император Монтесума II, но напрежението ескалира и през юни 1520 г. избухва въстание. Монтесума е убит, а конкистадорите едва се спасяват по време на „Нощта на скръбта“ (La Noche Triste).

Кортес не се отказва. Той се оттегля в Тлакскала, прегрупира силите си и построява 13 бригантини, които сглобява в езерото Тескоко. През май 1521 г. започва масирана обсада. Испанците прекъсват водоснабдяването и продоволствията по дигите. В града бушува едра шарка, пренесена от европейците, която покосява половината от населението, включително владетеля Куитлауак. Новият император Куаутемок организира яростна съпротива, но след 93 дни на улици е принуден да отстъпи.

На 13 август 1521 г. Куаутемок е заловен, докато бяга с лодка по езерото, и съпротивата спира. Някога величественият град, сравняван с Венеция, е превърнат в димяща пустош със стотици хиляди жертви. Падането на Теночтитлан отваря вратите за пълната испанска колонизация и на мястото на разрушения град възниква Мексико Сити, административното сърце на Нова Испания.