BYD, най-големият производител на електрически превозни средства в света, обещава да представи първия си модел с твърдотелна батерия още през следващата година. Компанията започна като производител на литиево-йонни батерии и днес остава втори на световния пазар след CATL. Собственото производство на тягови батерии изигра ключова роля за превръщането ѝ в най-големия доставчик на електрически превозни средства.

Дъщерното дружество FinDreams планира да използва неорганичен твърдотелен електролит на базата на литиев тиофосфат с добавен хлор (LPSCl). Прототипни клетки с капацитет 20–60 Ah постигат енергийна плътност от 400 Wh/kg. В лабораторни условия сулфидите осигуряват висока йонна проводимост, но мащабното производство се оказва трудно. Батериите трябва да издържат на екстремни температури, вибрации и механични натоварвания, а дизайнът на клетките трябва да отчита тези условия.

Конкуренцията също напредва: Toyota планира електрически превозни средства с твърдотелни батерии през 2027–2028 г., а Samsung SDI – масово производство през 2027 г. FinDreams смята, че ще произведе около 1000 твърдотелни батерии през следващата година, но масовото производство няма да започне преди 2030 г. Първите модели с такава технология вероятно ще бъдат в премиум марките Denza и Yangwang, за да се оправдае по-високата цена. Разходите се увеличават и заради скъпите материали. BYD участва и в правителствена програма за разработване на твърдотелни батерии. Според експерти на компанията твърдотелните и литиево-йонните батерии ще съществуват едновременно 15–20 години, а преходът няма да е бърз.

Въпреки оптимистичните заглавия за премиера през следващата година, индустриалните анализи и техническите доклади показват, че обещаният модел по-скоро ще бъде нишова маркетингова витрина или пилотен прототип за тестове, отколкото реално достъпен сериен автомобил. Сулфидната технология (LPSCl) все още се сблъсква с изключително високи производствени разходи – неколкократно по-високи от тези на стандартните Blade батерии – както и с проблеми с цикличността и механичната устойчивост при постоянни вибрации. Техническите директори на BYD потвърждават, че мащабното интегриране на технологията в реалната пътна мрежа остава планирано едва след 2030 г.