На 13 октомври 1307 г. във Франция започва масиран удар срещу Ордена на тамплиерите. По заповед на крал Филип IV са арестувани повече от 140 рицари. Целта е чрез изтезания да бъдат изтръгнати самопризнания за ерес. Така приключва съществуването на един от най-могъщите и модерни за времето си католически ордени.

Кралските агенти задържат Великия магистър Жак дьо Моле, Великия визитатор Гуго дьо Пейро, ковчежника и още четирима висши сановници. Обвиненията включват ерес, идолопоклонничество, содомия и оскверняване на реликви. Твърди се, че тамплиерите плюят върху кръста, ядат деца и трупове и служат на дявола. Пълният списък наброява 117 обвинения.

Инквизицията подлага арестуваните на жестоки изтезания и мнозина се пречупват. По заповед на Филип Хубавия в Париж са изгорени 54 братя. Орденът губи сили да се бори за оцеляване. Папа Климент V го забранява, а имотите и земите му са конфискувани. През 1312 г. Виенският събор го разпуска.

Четирима висши сановници са осъдени на доживотен затвор. Според легендата, след като чува присъдата, Великият магистър и Приор на Нормандия Жак дьо Моле гневно заявява: "Орденът е свят и невинен, а самите вие сте виновни, че го предадохте и оклеветихте!" Още същия ден присъдата е заменена със смърт. Четиримата са изгорени на клада.

Преданието разказва, че когато пламъците обхващат Моле, той извиква: "Кралят и папата могат да властват над телата, но не и над душите ни!" След това проклина убийците си, обещавайки, че до една година ще ги изправи пред Божия съд. Папа Климент V и крал Филип IV наистина умират в този срок. Франция навлиза в тежък период на бедствия, продължил столетия.