Пет години след като талибаните отново завзеха властта в Афганистан, те отбелязаха годишнината с официални церемонии, военен парад в Кабул и демонстрации на техника. Управляващите определят 15 август като ден на победата над западните сили, но в същото време страната остава дълбоко разделена и изправена пред тежка икономическа и правозащитна криза.

На 15 август 2021 г. подкрепяното от Запада правителство се разпадна, докато чуждестранните войски се изтегляха. Днес талибаните контролират почти целия Афганистан, но почти никоя държава не признава официално тяхното управление. Русия е единственото правителство, което е признало режима.

В Кабул бронирани автомобили преминаха в парад пред сградата на бившето американско посолство, а в страната бяха поставени знамена и плакати. На церемония в Лоя джирга високопоставени представители на режима нарекоха завръщането си освобождение. Сред присъстващите не е имало жени. Министърът на вътрешните работи Сираджудин Хакани заяви, че успехът се дължи на морал, смелост и божествена помощ, но призна, че проблемите не са изчезнали.

Международната критика се фокусира основно върху положението на жените и момичетата. Те са лишени от средно и висше образование, достъпът им до много професии е ограничен, а пътуванията им изискват мъж придружител. Около 2,5 милиона момичета не посещават училище, а половината жени напускат домовете си само веднъж или два пъти месечно. Специалният докладчик на ООН Ричард Бенет предупреди за произволни арести, изтезания, насилствени изчезвания и ограничения на свободата на словото.

Талибаните изтъкват подобрената сигурност като свое постижение. Наистина, в много райони откритите бойни действия намаляха, но насилието не е спряло. През последните седмици бяха убити няколко високопоставени талибански представители в провинция Бадахшан. Икономическата ситуация остава тежка: суши, земетресения, бедност и масово завръщане на афганистанци от съседни държави увеличиха нуждата от хуманитарна помощ с милиони хора спрямо 2021 г.

Западът не признава талибанското правителство заради ограниченията върху правата на жените, въпреки че някои европейски страни поддържат практически контакти по въпроси като миграцията. Талибаните се опитват да разширят връзките си със съседни държави, но дипломатическото признание остава почти непостижимо.

Тази годишнина показва противоречивата реалност в Афганистан: от една страна, политически и военен контрол и относителен мир, от друга – международна изолация, икономически затруднения и системно изключване на жените от обществения живот.