Малките доплащания и голямата сметка

Преди потребителят плащаше основно за самата стока. Днес все по-често плаща и за начина, по който стига до нея – за спестено време, за достъп до собствените си пари, за това да не чака на гише. Новата икономика на абсурда не е една голяма сметка, а десетки малки доплащания, които изглеждат приемливи поотделно, но стават тежки, когато се натрупат.

Статистиката показва, че усещането не е само субективно. През август 2026 г. годишната инфлация е 5,1%, а цените на услугите са се увеличили с 6,8% спрямо август 2025 г. За три години общото поскъпване достига 12,9%. През същия месец куриерските услуги са поскъпнали с 2%, а групата „Информация и комуникация“ – с 0,2% на месечна база. Това са разходи, които рядко се възприемат като голяма покупка, но се повтарят постоянно.

Таксата като отделен продукт

Банковият пример е показателен. Средната месечна такса за разплащателна сметка с дебитна карта е 1,26 евро. Теглене от банкомат на друга банка струва средно 0,53 евро или 0,18% от сумата, но не по-малко от 0,74 евро. Онлайн превод към друга банка през БИСЕРА е средно 0,50 евро, а същият превод на хартия – 2,97 евро. За човек, който получава заплата, плаща сметки и понякога тегли пари, това се превръща в месечен абонамент за участие в икономиката.

Абсурдът не е в това, че услугите имат цена. Абсурдът е, че границата между основната услуга и нейното използване постоянно се мести. Сметката вече не е само сметка – има такса за поддръжка. Доставката не е само доставка – има такса за обработка, за малка поръчка или за избран часови диапазон. Абонаментът не е само достъп – доплаща се за по-високо качество, повече устройства или премахване на рекламите.

Еврото направи модела по-видим

Въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. добави още един слой към ценовото усещане. Двойното обозначаване приключи на 8 август, но навикът да се сравняват стойности в две валути остави потребителите особено чувствителни към малките разлики. В периода на прехода опасенията за необосновано увеличение на цените бяха свързани най-вече с услугите и административните цени. През 2025 г. именно услугите са сред основните двигатели на инфлацията, като влияние имат трудът, данъците, ресторантьорството, настаняването и административните такси. Това не означава, че всяка отделна такса е неоправдана. Означава, че за потребителя крайната цена все по-трудно се вижда в началото на избора.

Дигиталното обещание също има цена

Дигитализацията трябваше да премахне опашките, хартията и част от посредниците. В някои случаи тя го прави. В други просто прехвърля разхода в нова форма – платен достъп до функция, месечен абонамент или услуга, която е била включена в основния пакет, но вече е отделена. Оценката за качеството на публичните административни услуги остава ниска. В същото време цифровите публични услуги се увеличават, но достъпът и използваемостта им остават неравномерни. Така гражданинът може да спести пътуването до институция, но не непременно и време, пари или усилия.

Онлайн търговията показва същото противоречие. През 2025 г. 57% от интернет потребителите в България са купували стоки или услуги онлайн. Удобството се превръща в масов навик, а когато навикът стане необходимост, таксата за него вече не изглежда като избор. Тя се превръща в част от бюджета – както банковата сметка, мобилният телефон или транспортът.

Затова днешното поскъпване не се измерва само с цената на хляба. То се измерва с броя на стъпките, за които трябва да платим, преди хлябът да стигне до дома. Голямата промяна е, че ежедневието вече не се продава като цялостна услуга. То е разделено на малки компоненти – достъп, скорост, удобство, доставка, поддръжка, обработка. Всеки компонент има цена. И докато отделната такса изглежда дребна, сборът ѝ е новата сметка за нормален живот.