Тайванската компания „Тъндър Тайгър“ произвежда безпилотния надводен апарат „Морската акула“. Нейният директор по продажбите Алан Чи разказва, че тайванското правителство купува около две хиляди такива дрона годишно, а за Украйна се изнасят компоненти. От компанията са готови да продават и готови апарати, но производственият капацитет не стига за нуждите на Киев.

„Морската акула“ е част от усилията на Тайван да се защити при евентуално китайско нахлуване. Си Дзинпин третира демократичния остров като отцепила се провинция, която иска да „върне в родното пристанище“, по подобие на анексирания от Русия Крим. Заради това в Тайпе внимателно следят как Украйна се съпротивлява на руската агресия. И Пекин не изпуска от очи войната, тъй като китайската армия не е водила реални бойни действия от кратката война с Виетнам през 1979 г.

Китайският флот редовно провежда учения със стрелба около Тайван, а специалните части тренират щурм на макет на президентския кабинет в Тайпе. Експерти обаче смятат, че Си Дзинпин няма да заповяда нахлуване през 2027–2028 г., защото на Пекин не достигат подготвени морски пехотинци, десантни кораби и балистични ракети. По-реалистична дата е 2032–2035 г.

И в Пекин, и в Тайпе анализират дали САЩ ще се намесят при конфликт. Политиката на Доналд Тръмп подхранва съмненията. Китайски наблюдатели докладвали подробно от фронтовите линии в Украйна, а Пекин обръща специално внимание на западните санкции срещу Москва. Китай зависи от вноса на енергийни суровини и храни – внасяните зърно, месо и соя покриват до 30% от потребностите.

От съпротивата на Украйна тайванското ръководство прави извода, че отбраняващият се може предварително да си осигури решаващо предимство. Затова министър-председателят Чо Джун-тай обяви, че до 2030 г. разходите за отбрана трябва да стигнат 5% от БВП, при сегашни 3,32%. Мнозина граждани недоволстват, но аргументът е, че е по-добре да се харчат 5% сега, отколкото 30% по време на война, както прави Украйна.

От другата страна, китайски високопоставен служител се интересува от украинския опит в защитата на гражданите – оборудването на убежища, запасите от продоволствия и устойчивата интернет връзка. Политологът Лай Ичжун смята, че Си Дзинпин е извлякъл извод, че трябва да се сломи волята на противника и да се използват информационни операции. След срещата между Тръмп и Си китайските киберсили наводнили тайванските мрежи с преведена от руски език руска пропаганда, която убеждава, че Вашингтон е готов да „предаде“ Тайван. Разкрити бяха и китайски агенти, представящи се за репортери.

Анонимен служител от Института за национална отбрана на Тайван твърди, че Си Дзинпин наблюдава проблемите на Путин в Украйна и ще нападне само ако е напълно сигурен в победата. Всеки друг сценарий би отслабил катастрофално позициите му. За Тайван изводът е ясен: трябва активно да демонстрира, че бърз триумф на Китай няма да има – само така островът може да остане в безопасност.