Тодор Тагарев изразява тревога от начина, по който властите реагираха на взрива в завода на ЕМКО край Трявна. Още преди да е направен същинският оглед, вътрешният министър категорично заяви, че няма външна намеса. Според Тагарев подобно прибързано изключване на версии е смущаващо, особено когато фирмата отрича човешка грешка и самозапалване. Той отбелязва, че вероятността барут при контролирани условия да се самовъзпламени е изключително малка, но това не доказва външна намеса – просто не трябва да се изключва предварително.

Тагарев напомня за поредицата от взривове в български военни заводи през последните години, по някои от които има сериозни подозрения за действия на руското военно разузнаване. Проблемът е, че разследванията не дадоха убедителни публични резултати. Недоверието се натрупва – например случаят с отравянето на Емилиян Гебрев, при който първоначалната реакция на прокуратурата беше почти подигравателна, а връзки с руските служби бяха направени едва по-късно. Според него съмнението към официалните версии е здравословна предпазливост, а не конспиративно мислене.

Още по-показателен е случаят с дрона край българо-румънската граница. Четири часа между откриването му и пресконференцията на премиера и министъра на отбраната бяха достатъчни, за да бъде показан основният снимков материал, но вместо това информацията се подаваше на порции. Появиха се и трудно съвместими твърдения – премиерът говореше за голям дрон, който е „нахлул“ и се е „взривил“, а министърът на отбраната поставяше под съмнение дори самия взрив и наричаше платформата „дрон-примамка“. Тагарев посочва, че дронът-примамка трябва да имитира значима цел и може да има отражатели, които го правят по-видим за радара.

Почти няма съмнение, че дронът е с украински произход, но това не отговаря на въпроса защо се е озовал на българска територия. Най-вероятната версия според Тагарев е отклонение вследствие на руско радиоелектронно противодействие – заглушаване или „спуфинг“ на навигационната система. Но не може да бъде изключена и провокация – дронове падат, биват прихващани, ремонтирани и използвани повторно, което създава възможност за операция под фалшив флаг.

Тагарев критикува и езика на президента Радев, който определи появата на дрона като „нахлуване“ и „взрив“, създавайки внушение за целенасочена атака. При липса на информация за траекторията, причината за отклонението и наличието на бойна част, такъв език е неоправдано емоционален и всява страх. Опитът да се прехвърли отговорност към съюзниците – чрез внушения, че Румъния и центърът на НАТО в Торехон не са видели дрона – също е проблематичен, защото няма достатъчно данни за подобно заключение.

Оттук идва по-големият въпрос: как България да изгради антидрон защита. Тагарев предупреждава срещу пожарната реакция – паднал дрон, значи веднага купуваме нещо или наливаме средства в произволни фирми. Нужен е стратегически подход. При дроновете иновационният цикъл се измерва в седмици, а актуалното ноу-хау за противодействие идва от Украйна, където технологиите се изпитват ежедневно в реална война. Според него български компании вече имат сътрудничество с украински фирми и могат да започнат производство, но не получават нужното съдействие от правителството. Разумният модел е българско производство с достъп до украинския боен опит и технологии.

Тагарев критикува и позициите на Илиана Йотова, които според него са слабо ехо на правителствената линия – просто да се дадат повече средства на български фирми, без яснота с каква технология, на основата на какъв опит и в партньорство с кого. И двата случая – взривът в ЕМКО и дронът край границата – показват един и същ проблем: прибързани заключения, селективно предоставяне на информация, противоречиви послания и липса на стратегическо мислене. Резултатът е спад на общественото доверие и съмнение в посоката на развитие на България.