На 30 септември 1520 г. Сюлейман I наследява Селим I на османския трон. Управлението му продължава до 1566 г. и го превръща в десетия и най-дълго царувал султан на Османската империя. В историята той остава с имената Сюлейман Великолепни и Сюлейман Законодателя.

По време на неговото управление империята се разширява от Централна Европа до Китай и от Стълбовете на Херкулес до Индийския океан. Макар шариатът да е извън правомощията на султана за промяна, Сюлейман създава първия законов кодекс на империята – „Османови закони“. Той цели да уеднакви работата на съда и администрацията и остава в сила повече от три века.

Данъчната реформа на Сюлейман предопределя развитието на империята за векове напред. Той е смятан и за баща на наказателното право, което се отклонява от някои норми на шериата. Освен военните успехи, султанът провежда образователна реформа, като подкрепя откриването на училища към джамиите, което гарантира жизнеността на империята през следващите столетия.

Вътре в империята Сюлейман има слава на справедлив владетел, който се бори с корупцията. Чрез личното си покровителство той оглавява Златния век на Османската империя – върха на културните постижения в архитектурата, литературата, изкуството, теологията и философията. При неговото управление империята достига най-големия си териториален и икономически разцвет, а реформите на султана осигуряват запазването ѝ през следващите столетия.