Сюлейман Демирел започва професионалния си път като строителен инженер, завършил Истанбулския технически университет през 1949 г. Роден край Испарта, той работи в държавната администрация по проекти за електрификация, язовири и напояване. През 1955 г., на 30 години, става генерален директор на Държавните води на Турция – позиция, която го прави разпознаваем в период, когато инфраструктурата е сочена като двигател на модернизацията.

Политическата му кариера стартира в Партията на справедливостта, която оглавява през 1964 г. Още през 1965 г. става министър-председател. В следващите години съставя общо седем правителства, а управлението му преминава през коалиции, икономически кризи, остро противопоставяне между леви и десни и намеси на армията. След преврата от 12 септември 1980 г. е отстранен от власт и за седем години не може да участва в политиката. През 1987 г. се завръща начело на Партията на верния път, а през 1991 г. отново поема премиерския пост.

На 16 май 1993 г. Великото национално събрание го избира за девети президент на Турция. Той остава на поста до 16 май 2000 г. и умира на 17 юни 2015 г.

Името на Демирел често се свързва с Наим Сюлейманоглу – щангист, роден в Птичар край Момчилград, който напуска България през 1986 г. и продължава кариерата си в Турция. По онова време Демирел е лидер на опозицията, а министър-председател е Тургут Йозал. Именно правителството на Йозал организира довеждането на Наим в Турция след световното първенство в Мелбърн. Синът на Йозал – Ахмет, по-късно описва Наим като духовен син на баща си, а себе си – като негов духовен брат.

Наим Сюлейманоглу печели три олимпийски титли за Турция, става многократен световен и европейски шампион и поставя десетки световни рекорди. В Турция го наричат „Джобният Херкулес“, а историята му се превръща в символ както на спортния успех, така и на съдбата на българските турци през 80-те години.

Демирел остава в политическата памет с прагматичния си стил и с фразата „Вчера е вчера, днес е днес.“ Тя изразява способността му да променя позиции според обстоятелствата и се превръща в едно от най-разпознаваемите изречения в съвременната турска политика.