Международното право и държавните почести

Ратко Младич беше осъден на доживотен затвор от съд на ООН за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Въпреки това той беше погребан в Белград с военни почести, а на церемонията присъстваха представители на правителството. Президентът Александър Вучич не участва лично, но публично защити и подкрепи траурното събитие.

Реакцията от Брюксел беше необичайно твърда. Председателката на Европейската комисия определи кадрите като шокиращи, председателят на Европейския съвет осъди възхваляването на военни престъпници, а еврокомисарят по разширяването отмени планирано посещение в Сърбия. За мнозина в европейските институции това събитие показа, че присъединяването на Сърбия не е просто в застой, а е загубило политическата си тежест.

Прекалено дълго търпение

Според анализатори Европейският съюз твърде дълго е третирал Сърбия като обикновена страна кандидатка, въпреки продължаващото отстъпление на Белград от принципите на демокрацията и върховенството на закона. Управляващото мнозинство не е изпълнило почти нищо от обещаното в програмата за реформи през последните пет години.

Сред основните критики са отказът на Белград да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия, влошаването на демократичните стандарти при управлението на Вучич и напрегнатите отношения с Косово. Твърди се още, че сръбското гражданско общество от години предупреждава за атаките срещу свободата на медиите, върховенството на закона и демократичните институции, но Брюксел до голяма степен си е затварял очите.

Икономика, зависимост и геополитика

ЕС е най-големият търговски партньор, инвеститор и финансов донор на Сърбия, което прави връзките между двете страни изключително силни в икономическо отношение. В политическо отношение обаче Белград е изградил тясно партньорство с Москва.

Често изтъкван аргумент за запазване на сегашния курс е опасението, че по-силен натиск би тласнал Сърбия още по-силно към Русия или Китай. Анализаторите признават, че пълната изолация би била опасна, но настояват, че има и други пътища освен примирението и скъсването на отношенията. Според тях Русия и Китай не могат да заменят европейския пазар, а Вучич използва и двете държави като заплаха, за да разубеди Брюксел да предприеме по-решителни действия.

Изводът, който се налага, е, че сръбският президент следва ясна стратегия: да извлича ползи от сътрудничеството, без да провежда необходимите реформи.

Финансовият натиск и неговите граници

ЕС не е напълно пасивен. По-нататъшните плащания по Плана за растеж за Западните Балкани бяха задържани поради опасения относно независимостта на съдебната система. Има обаче съмнения, че това ще промени поведението на управляващите. Мащабните съкращения на финансиране биха навредили повече на населението, отколкото на политическия елит, затова се предлагат целенасочени мерки срещу отговорните за демократичния упадък и злоупотребата с институциите.

Избори без илюзии

Предсрочните парламентарни избори на 25 октомври биха могли да подложат на изпитание модела на Вучич, който след 12 години на президентския пост иска да остане доминиращата политическа фигура, заемайки поста министър-председател. Очакванията обаче са песимистични – политическата опозиция остава крехка, а спечелването на демократични избори в недемократични условия е изключително трудно. Никой не прогнозира, че вотът ще възстанови институциите или ще промени фундаментално отношенията с ЕС.

Помирението остава далечна перспектива

Регионалното помирение изглежда още по-недостижимо. Според анализаторите Сърбия първо трябва да признае ролята си във войните от 1990-те години и да приеме установените факти за извършените престъпления. Вместо това наративите, представящи сърбите изключително като жертви, остават дълбоко вкоренени в политиката, образованието и медиите.

Погребението на Младич не е причина за това развитие – то просто показа още веднъж колко далеч е Сърбия в момента както от регионалното помирение, така и от членството в Европейския съюз.