Учени от Япония проведоха проучване, в което 398 мъже на възраст между 20 и 59 години оценяваха компютърно генерирани женски силуети. Формите бяха базирани на реални телесни измервания, като изследователите променяха отделно пропорциите талия-бюст и талия-ханш. Резултатите показаха, че по-ниското съотношение талия-бюст води до по-високи оценки както за естетическа, така и за сексуална привлекателност. В същото време промените в съотношението талия-ханш почти не повлияха на оценките. Най-високо бяха оценени силуети със съотношение талия-бюст около 0,6–0,7 – пропорции, които се срещат при знаменитости като Сидни Суини, Сабрина Карпентър и Кейти Пери. Това откритие се различава от по-стари изследвания, според които съотношение талия-ханш около 0,7 се възприема като особено привлекателно. Авторите предполагат, че разликите могат да се дължат на културни особености, използваните изображения или реалните телесни характеристики на изследваните групи. Те подчертават, че резултатите не трябва да се приемат като универсална формула за красота, тъй като в проучването са участвали само японски мъже, а силуетите са били в среден диапазон на телесно тегло. Водещият автор Томохиро Сузуки отбелязва, че стандартите за привлекателност зависят силно от културната среда и могат да се променят с времето. Изследователите допускат, че модата, рекламата и социалните медии оформят предпочитанията към определени пропорции. Проучването не доказва, че определено телосложение е обективно по-красиво, а само показва как конкретна група участници е оценила набор от контролирани изображения.