Голямо проучване, обхващащо над 95 000 души, проследявани средно близо девет години, установява, че не само колко спим, но и как е структуриран сънят ни, може да бъде свързано с риска от десетки заболявания. Участниците носели акселерометри на китката в продължение на седем денонощия, а чрез алгоритъм били оценени REM, лек и дълбок сън, обща продължителност, нощни събуждания и редовност. Тези показатели били сравнени с появата на 1049 здравни състояния. Алгоритъмът е предварително валидиран спрямо лабораторна полисомнография, но не е равностоен на нея.

Повече REM сън, по-нисък риск

Най-впечатляващата връзка е с REM съня – фазата, в която мозъчната активност е висока и обикновено сънуваме най-интензивно. Допълнителни около 47,6 минути REM сън са свързани с по-нисък риск от 83 заболявания. Сред тях са сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене, исхемична болест на сърцето, деменция и паркинсон. При деменциите коефициентът на риск е 0,54, а при сърдечната недостатъчност – 0,74. Това са статистически асоциации и не означават, че увеличаването на REM съня с определен брой минути непременно ще намали индивидуалния риск със същия процент.

Дълбокият сън също се откроява. По-голямата му продължителност е свързана с по-нисък риск от седем заболявания, включително диабет тип 2, голямо депресивно разстройство, сънна апнея и болест на Паркинсон.

Изследването открива нелинейна връзка между продължителността на съня и 86 заболявания. При 69 от тях най-ниският статистически риск се концентрира предимно между 6 и 8 часа сън. Особено неблагоприятни са резултатите при хората, които спят под пет часа. В тази група са отчетени 37 от общо 41 значими връзки с повишен риск в сравнение с хората, спящи между шест и осем часа. Сънят под шест часа е свързан например с по-висок риск от сърдечна недостатъчност, диабет тип 2 и хронична обструктивна белодробна болест.

Това обаче не означава, че шест часа са достатъчни за всеки. Препоръките на специалистите са възрастните редовно да получават поне седем часа сън, а за повечето възрастни оптималният диапазон е 7–9 часа, докато за хората над 65 години – 7–8 часа.

Редовността също има значение

Не само продължителността се оказва важна. По-големите разлики в часовете за сън от една нощ до друга са свързани с по-висок риск от тревожни и депресивни разстройства. Повече време в будно състояние след първоначалното заспиване също е свързано с няколко неблагоприятни здравни резултата. Това подкрепя все по-широкото разбиране за здравословен сън: значение имат не само часовете в леглото, но и непрекъснатостта, редовността и разпределението на отделните фази.

Има обаче важни ограничения. Сънят е измерван само за седем дни, а фазите са изчислени чрез алгоритъм и движение на китката, а не чрез полисомнография, която измерва мозъчната активност и остава лабораторният стандарт. Самият алгоритъм може да подценява REM и да надценява някои фази на NREM съня.

Най-важното е, че проучването е наблюдателно. То не доказва, че недостатъчният REM сън причинява деменция или че увеличаването на дълбокия сън предотвратява диабет. Възможна е и обратната зависимост: ранни, все още недиагностицирани заболявания да променят съня години преди поставянето на диагнозата. След допълнителен анализ с двегодишен период за ограничаване на този ефект около 60% от първоначалните резултати остават статистически значими.

Практическият извод засега е по-прост: редовният и достатъчно продължителен сън остава по-важна цел от опитите сами да увеличаваме REM или дълбокия сън. Данните от новото изследване показват защо бъдещата медицина вероятно ще обръща все повече внимание не само на това колко часа спим, а и на качеството и структурата на тези часове.