На 4 ноември 1794 г. руските войски под командването на генерал Александър Суворов щурмуват Прага – укрепения квартал на Варшава на десния бряг на Висла. Краткият, но изключително кръвопролитен щурм и последвалото клане сломяват съпротивата на полската столица. Варшава капитулира непосредствено след това, като за формалното предаване се сочат 5 или 7 ноември.

Така приключва въстанието на Тадеуш Кошчюшко, започнало през март 1794 г. като опит да се възстанови независимостта след Втората подялба. Поляците печелят при Рацлавице на 4 април, но не успяват да надделеят над Русия и Прусия. Липсата на оръжие, средства и външна помощ ограничава въстанието. На 10 октомври Кошчюшко е разбит и пленен при Мачейовице, след което Суворов насочва силите си към Варшава. Остатъците от въстаническата армия се предават на 16 ноември. На Суворов е приписвано съобщението до Екатерина II: „Ура! Варшава е наша!“

След разгрома Русия, Прусия и Австрия започват преговори за окончателно разпределение на останалите полски земи. През 1795 г. в подялбата участва Хабсбургската монархия, а не Свещената Римска империя като отделен политически субект. Русия и Австрия подписват предварително споразумение на 3 януари 1795 г., а окончателното споразумение е подписано в Санкт Петербург на 24 октомври. Прусия получава Варшава и централни земи, Австрия – Краков и Малополша, а Русия – най-голямата част от източните земи.

Крал Станислав Август Понятовски абдикира на 25 ноември 1795 г. На 26 януари 1797 г. трите сили подписват допълнителна конвенция за границите и административните въпроси и се съгласяват да не използват официално названието „Кралство Полско“. Третата подялба слага край на самостоятелното съществуване на Полско-литовската общност. Полша възстановява независимостта си едва през 1918 г. след разпадането на империите от Първата световна война.