България се намира в ситуация на почти никакъв контрол върху собствената си енергетика по отношение на горивата. Страната е затисната между руската собственост върху рафинерията и американския санкционен режим. На 22 юли Народното събрание одобри американски танкери в Безмер, а американският президент благодари на българския премиер. Дни по-късно Вашингтон отново удължи сроковете за преговори по продажбата на „Лукойл“. Тази последователност показва зависимост от външни решения.
Сравнението с Германия е показателно. И Роснефт, и Лукойл бяха санкционирани едновременно, но германските активи на Роснефт получиха безсрочно изключение от Вашингтон, докато българският „Лукойл“ продължава да разчита на временни подновявания. Причината е, че още през 2022 г. Германия постави Роснефт под държавно попечителство, лишавайки Москва от контрол, приходи и управление. Три години по-късно Берлин направи този режим безсрочен със закон, на което Вашингтон отговори със същата мярка.
В България особеният управител беше въведен късно и набързо, последван от вето, конституционни жалби и орязани правомощия. Затова Вашингтон вижда в София лашкане, а не последователна политика, и дава дерогация само за месеци напред.
Според анализи, от началото на войната са необходими две неща: първо, поемане на оперативен контрол още през 2022 г. чрез истински закон, издържащ в съда, както в Германия. Второ, разделяне на вертикалния монопол на „Лукойл“ – внос, преработка, съхранение, транспорт и продажба. Пример за това е Полша, където Европейската комисия одобри сливането на Orlen и Lotos само след като веригата беше разчленена между различни купувачи.
Суверенитетът не е просто реторика, а институции, които действат навреме, и закони, които издържат. Въпросът не е дали България е с Вашингтон или с Москва, а дали има собствена политика или ще продължи да живее в пресечната точка на чужди решения.