Историята на българското морско плаване е изпълнена с гордост, но и с дълбока скръб. През годините редица български кораби и международни плавателни съдове с наши сънародници на борда са оставали в хватката на океаните и моретата. Тези трагедии не са просто суха статистика – те са вечен паметник на суровостта на морската професия и напомняне за цената на човешкия живот в морето.
Най-голямата катастрофа в историята на корабоплаването ни се случва по време на Втората световна война. На 24 февруари 1942 г. моторният кораб „Струма“ е торпилиран и потопен в Черно море от съветска подводница. Загиват около 768 души, включително над 100 деца и българският екипаж. Оцелява само един човек – 19-годишен румънски евреин. Корабът е бил стар, превозващ еврейски бежанци, и е бил изтеглен в морето след отказ на Турция да го приеме.
В модерно време, на 13 февруари 2004 г., товарният кораб „Хера“ потъва за минути при буря в Черно море. Загиват 19 моряци, от които 17 българи. Намерени са телата на едва петима. Съдебният процес срещу ръководителите на фирмата-мениджър започва едва 16 години по-късно.
На 3 януари 2008 г. българският кораб „Ванеса“ потъва в Керченския проток при ураганен вятър и -15°C. Загиват 9 души, оцелява само един моряк, който прекарва 10 часа в ледената вода. Корабособственикът е осъден на 4 години и 6 месеца затвор за това, че е допуснал кораба да плава в опасни условия.
През 1984 г. българският танкер „Пламена“ избухва в пожар в Атлантическия океан. Шестима моряци загиват от задушаване и изгаряния. Причината е техническа неизправност в горивната система.
И през 2020 г. трагедията продължава. Корабът „Стара планина“ в Норвежко море е връхлетян от две 9-метрови вълни, които изхвърлят двама български моряци зад борда. Телата им не са открити.
Тези черни страници от историята ни показват, че в морето компромиси с техниката, сигурността и метеорологичните условия не бива да се правят, защото цената винаги се плаща в човешки животи.