Близо 50 млрд. евро по основния фонд за възстановяване от COVID-19 са имали ограничен ефект върху дългогодишните слабости в публичната администрация на държавите членки. Финансираните мерки са адресирали само частично проблемите с административния капацитет, координацията и управлението. Основният акцент е паднал върху цифровизацията, вместо върху по-дълбоки структурни реформи.

Само около една трета от реформите и инвестициите са постигнали значителни резултати, а за две трети резултатите са ограничени или липсват достатъчно данни. Съществува и риск постигнатото да не се запази след 2026 г. Правителствата са предпочитали бързи мерки като дигитални инвестиции, докато по-сложни области като управлението са останали слабо засегнати – едва 14% от препоръките там са изпълнени в значителна степен.

Проверката установява, че значими резултати има при 36% от мерките за публична администрация. Подходящи показатели за ефективност са били налични за едва 43% от мерките, което затруднява преценката дали реформите водят до по-бързи процедури, по-ниски разходи, по-добри услуги или по-ефективно управление.

Проблемите вероятно ще се запазят и в следващия дългосрочен бюджет, тъй като предложената система за наблюдение отстранява само частично слабостите при оценяване на резултатите. Необходимо е бъдещото финансиране да бъде обвързано по-ясно с измерими резултати и устойчиви подобрения.