България вече е в процедура за свръхдефицит, година след като стана част от еврозоната. Според икономистите Никола Филипов и Михаил Кръстев причината не е еврото, а натрупаните през последните години структурни проблеми в публичните финанси. Финансовата дисциплина започва да се разколебава още от 2020 г., а дефицитите се задълбочават без достатъчно реформи. Настоящето правителство, което управлява едва от два месеца, не носи отговорност за натрупания дефицит – това е тежко наследство от предишните управления. Държавата системно финансира големи дефицити чрез нов държавен дълг, което допълнително влошава финансовото състояние. Еврото има ограничено влияние върху инфлацията – основните причини са разходната политика и липсата на фискална дисциплина. Правилото за максимален дефицит от 3% от БВП е било валидно и преди еврозоната, но липсват реални санкции при неспазването му. Според експертите бюджетът за 2026 г. е преходен, а истинският тест ще бъде бюджетът за 2027 г. Данните за първата половина на годината показват дефицит от около 2% от БВП, което е тревожно, защото традиционно приходите са по-високи в началото на годината. Икономистите очакват дефицитът за цялата 2026 г. да надхвърли 5% от БВП, което означава, че България няма да изпълни препоръките на Европейската комисия. Брюксел изисква до 15 октомври конкретни мерки за ограничаване на дефицита, а новите фискални правила ограничават нарастването на нетните публични разходи до 4,2% годишно. Изпълнението ще изисква сериозни структурни промени. Най-големият риск според икономистите не е финансовата глоба (до 0,05% от БВП), а загубата на доверие на финансовите пазари, което би увеличило разходите по държавния дълг.