Вицепремиерът Атанас Пеканов защити решението новият бюджет да бъде представен открито и в детайли пред голяма академична аудитория, вместо в затворен формат. Според него скандалът е в това, че се пренебрегват по-важните теми – трите одитни доклада, които очертават структурни проблеми в публичните финанси, натрупвани с бюджетните решения от 2020 г. до средата на 2026 г.

Основният извод е, че увеличените социални разходи и възнаграждения в публичния сектор не могат да бъдат финансирани при сегашните данъци. Разходите растат ежегодно, докато данъчните приходи остават около 30% от БВП. За периода разходите за персонал са се увеличили със 114% – от 11,37 млрд. лв. до 24,3 млрд. лв., или с близо 13 млрд. лв. Темпът им изпреварва ръста на данъчните приходи с 25,3 процентни пункта и икономическия растеж. Над 90% от увеличението през 2025 г. е в 11 от 45 разпоредители с бюджет, а около 60% от ръста е в сектор „Отбрана и сигурност“. Автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията превръщат тези разходи в постоянен ангажимент.

Данъчните решения също са ограничавали приходите: намалените ставки на ДДС са стрували 1,48 млрд. лв., а повишаването на прага за регистрация по ДДС – 1,42 млрд. лв. Общият кумулативен положителен ефект от анализираните мерки е едва 44,9 млн. лв.

На разходната страна все по-голяма тежест има трансферът за дефицита на държавното обществено осигуряване. Разходите на ДОО нарастват с 91% – от 14,28 млрд. лв. до 27,28 млрд. лв. Осигурителните вноски покриват едва 54,9% от разходите при 59,9% през 2020 г., а зависимостта от държавния бюджет надхвърля 12 млрд. лв. годишно. Връзката между осигурителен принос и пенсия отслабва.

Залагат се и инвестиционни програми без достатъчно финансово покритие. През 2024 г. прогнозните разходи по националната и общинската инвестиционна програма надвишават с над 32% общия лимит за капиталови разходи, а през 2025 г. общинската програма отново е недостатъчно обезпечена. Така се създават ангажименти за бъдещи бюджети. Особен проблем е бюджетът на АПИ, където окончателното одобряване на вече извършени дейности се отлага понякога с години, което води до несвоевременно осчетоводяване и задължения извън отчетите.

Резултатът е траен структурен дефицит, който се задълбочава от 2,6% до 4,1% от БВП между 2020 и 2025 г. Постоянните законово установени разходи растат по-бързо от устойчивите приходи, а държавният дълг се използва за текущи бюджетни нужди. Доходната и социалната политика не са обезпечени финансово. Сметката трябва да бъде платена – чрез по-висок дефицит и дълг, чрез намаляване на разходи или чрез увеличаване на данъци.

Пеканов подчертава, че проблемите са структурни и са се трупали години. Част от мерките, довели до дисбаланси в социалните плащания, изпълняват европейски препоръки за социална защита, други са свързани с национални политики за намаляване на бедността и подкрепа на уязвими групи. Затова в бюджет 2027 са предвидени както мерки за фискална консолидация, така и сериозен социален пакет.