Стиви Рей Вон: китарата, която говореше вместо човека
Стиви Рей Вон е роден на 3 октомври 1954 г. в Далас, Тексас, с име Стивън Рей Вон. Още като дете започва да свири на китара, подтикнат от по-големия си брат Джими Вон. На 13 или 14 години вече излиза на клубни сцени в Тексас — твърде млад, за да бъде там по правилата, но достатъчно рано, за да се превърне в част от местната музикална среда.
През 1972 г. се мести в Остин, където се утвърждава сред блус музикантите. В края на 70-те групата му Triple Threat се преименува на Double Trouble, а в състава влизат басистът Томи Шанън и барабанистът Крис Лейтън. С тях Вон записва най-значимите си албуми.
Големият пробив идва през 1982 г. на джаз фестивала в Монтрьо, Швейцария. Double Trouble свирят без договор с голяма звукозаписна компания, но изпълнението им привлича Дейвид Бауи и Джаксън Браун. Бауи кани Вон да участва в албума му Да танцуваме, а Браун му осигурява студио за демозаписи. През 1983 г. излиза Texas Flood — дебютният албум на Стиви Рей Вон и Double Trouble. В него традиционният блус се среща с рок енергия и плътен китарен звук, а песни като Pride and Joy, Texas Flood и Love Struck Baby го превръщат в име далеч извън Тексас.
Следват Couldn’t Stand the Weather, Soul to Soul и In Step. Последният излиза през 1989 г. и носи на Вон награда Грами за най-добър съвременен блус запис. В официалните регистри на наградите той е посочен с шест отличия и 13 номинации, включително за посмъртния The Sky Is Crying.
Зад успеха стои и труден период. След здравословен срив по време на европейско турне през 1986 г. Вон постъпва в рехабилитационен център и по-късно се връща към музиката с променен начин на живот. Именно след този период се появява In Step, един от най-зрелите му албуми.
На 27 август 1990 г., след концерт в Алпайн Вали, Уисконсин, Вон загива при катастрофа с хеликоптер. Той е само на 35 години. В следващите десетилетия влиянието му расте, а през 2015 г. Стиви Рей Вон и Double Trouble са приети в Залата на славата на рокендрола. Днес името му остава свързано с рядкото умение китарата не просто да акомпанира, а да говори вместо човека — на езика на блуса, изсвирен с тексаска сила и рокаджийска смелост.