Стив Джобс е известен не само с продуктите, които превърнаха Apple в една от най-влиятелните технологични компании, но и с нестандартните си възгледи за управлението. Според него добрият лидер не е човекът, който непрекъснато казва на останалите какво да правят. Напротив, той създава екип от способни хора и им позволява да вземат решения.

Джобс е заявявал, че една от най-големите грешки на разрастващите се компании е да назначават професионални мениджъри само защото имат опит в управлението. В ранните години на Apple компанията привлякла хора с управленски опит, които да ръководят бързо увеличаващите се екипи, но резултатът бил разочароващ.

Интересен негов извод е, че най-добрите ръководители невинаги са хората, които активно преследват управленска кариера. Това често са отлични специалисти, които първоначално нямат желание да управляват други, но приемат отговорността, защото разбират работата в детайли и имат ясна представа как трябва да бъде свършена. За Джобс лидерството не се свежда до длъжност, титла или власт, а изисква компетентност, ясна визия и способност да убеди останалите да работят за общата цел.

Друг принцип, който той защитава, е, че талантливите служители трябва да разполагат с реална свобода да вземат решения. Ако една компания иска да привлича отлични хора и да ги задържа, тя трябва да им даде възможност да влияят върху решенията. Организацията трябва да се ръководи от идеи, а не от йерархия, като най-добрият аргумент трябва да надделява независимо кой го е предложил. Това предполага и готовност служителите открито да казват на ръководителя, че греши. За Джобс силният лидер не губи авторитета си, когато чужда идея се окаже по-добра – точно обратното, способността да позволиш на най-добрата идея да победи е част от ефективното управление.

На Стив Джобс често се приписва фразата: „Няма смисъл да наемаш умни хора и след това да им казваш какво да правят.“ Тя напълно съответства на известната му управленска философия, макар първоизточникът ѝ да не е толкова добре документиран. Проверените негови изказвания обаче показват същата основна идея: най-силните специалисти трябва да имат право да участват в решенията, а компанията не бива да се управлява единствено чрез служебната йерархия.

Свободата при Джобс никога не е означавала ниски очаквания. Той е известен с изключително високите си изисквания към служителите и продуктите. Задачата му като ръководител не е била просто да бъде удобен за хората около себе си, а да им помага да стават по-добри. Така се очертава привидно противоречивият му модел на управление: голяма свобода за способните хора, но едновременно с това изключително високи стандарти за резултатите.

От публичните му изказвания се открояват няколко основни принципа за разликата между великия и посредствения лидер. Посредственият мениджър разчита предимно на позицията си, контролира решенията и очаква служителите да изпълняват указанията му. Силният лидер прави обратното – събира талантливи хора, поставя ясна посока, допуска спорове и позволява най-добрите идеи да победят. Именно затова Джобс е разглеждал подбора на хора като една от най-важните задачи на ръководителя. В крайна сметка неговият принцип може да бъде сведен до простата идея, че великият лидер не трябва да бъде най-умният човек във всяка стая, а трябва да създаде среда, в която най-умните хора могат да вършат най-добрата си работа.