Стефка Янорова навършва 57 години на 16 октомври. Родена е през 1969 г. в Стара Загора и израства в артистично семейство – баща ѝ Иван Яноров е скулптор и състезател по класическа борба. Летата си прекарва при баба си в Нова Загора, където още като дете превръща свалените пердета в кралски одежди и играе на принцеса. Тези детски игри се оказват началото на път, който по-късно я отвежда на сцената.

Пътят ѝ към професионалния театър започва необичайно. Преди да бъде приета във ВИТИЗ, отива на пробни снимки за филма „Племенникът чужденец“ на Мариана Евстатиева-Биолчева. Кастингът се оказва разговор с друго дете, а не традиционен монолог или изпит. Така още на 18 години Янорова получава първата си главна филмова роля. През 1993 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Крикор Азарян. Следват години в театрите в Сливен и Плевен, работа на свободна практика и период в Сатиричния театър. От 2009 г. тя е част от трупата на Театър „Българска армия“.

Публиката я познава и от екрана – като Ваня в „Стъклен дом“, както и с участията ѝ в „Дунав мост“, „Революция Z“, „Людмил и Руслана“, „Мисия Лондон“, „Вампири, таласъми…“, „Буферна зона“ и други продукции. В интервю тя обобщава отношението си към двете изкуства с думите: „Киното при мен е като паралелна програма“.

Актуалният акцент в театралната работа на Янорова е „Слон в стаята“ – първият ѝ моноспектакъл. Текстът и режисурата са на Елена Телбис, а историята проследява среща с терапевт и напрежението в отношенията между родители и деца, включително темата за наркотичната зависимост. През юни 2026 г. спектакълът е представен в основната програма на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Янорова определя преминаването към моноспектакъл като голяма лична и професионална стъпка. „Досега съм получавала много предложения, но ги отказвах“, казва актрисата и обяснява, че обикновено я е привличало партньорството на сцената. Ролята ѝ в „Слон в стаята“ ѝ носи номинация за „Икар 2026“ в категорията за водеща женска роля. Янорова е сред отличените с номинации и за участието си в „Три сестри“ по Чехов.

Сред актуалните ѝ ангажименти е и филмът „Три килограма щастие“, в който играе майка, решила да износи дете за собствената си дъщеря. Продукцията поставя въпроси за сурогатството, майчинството и границите на саможертвата. На самия си рожден ден Стефка Янорова е включена в програмата на Театър 199 със спектакъла „Театър, любов моя!“. В постановката се срещат четири актриси от класа на Крикор Азарян – кръг, започнал преди повече от три десетилетия в академията и продължил на сцената.

От детските пердета в Нова Загора до големите театрални сцени пътят на Янорова минава през киното, сериалите и десетки спектакли. Най-новата му спирка е моноспектакълът – форма, в която актрисата за първи път остава сама пред публиката, но не и без историите, натрупани през годините.